На Стефановден столичани бяхме изненадани кой приятно, кой не, от виелица. Във всеки случай по-добре е, отколкото сегашната хлъзгава киша, казах си аз, особено ако снегът стегне. Вечерта обаче трябваше да се пързалям по тротоара на един от най-големите булеварди в центъра, същевременно внимавайки, да не цопна в блатата около бордюра, или да бъда окъпан от минаващите автомобили.
Прибирам се благополучно, дори малко доволен, че съм се пързалял безплатно след работа, при положение, че парите и времето са кът, и отварям фейсбук. Там ме чака по-голяма изненада - един приятел, който е от най-големите критици на сегашното управление на града и на страната, си сложил статус: "Обективността изисква да признаем, че навън наистина снегът е добре почистен". При това без грам ирония. Други, обикновено и те критично настроени, пригласят в същия дух. Вметвам само, че явно се е самопочистил под формата на локви, и търся още мнения. Честно казано, не очаквах това, което прочетох - твърдения, че "след такъв обилен снеговалеж и в Германия нямаше да се справят", и нескритият възторг, че "в нашия квартал трамвайните релси ги почисти снегоринът пред очите ми, просто изумително и да не повярваш! Наистина, те са подготвени за зимата, този път тя не ги изненада!!!". Тук-таме само дежурният въпрос на хората извън града дали има "сняг на фандъци" и още по-дежурният отговор, че в София има, а в Банкя - няма.
Да не повярваш, ама аз ли съм един млад мърморко, или на хората все по-осезаемо взе нещо да им става? Един пръст сняг не е проблем за трамваите, та чак и снегорин да харчи гориво (още повече, че самите мотриси могат да бъдат оборудвани с една лопата отпред). За пешеходците обаче е. Особено, ако имат нещастието да вървят по тротоарите, а не по трамвайните релси. Вярно е, че тук имат отговорност и собствениците, и наемателите на сградите, но пък има и едно нещо, което гълта пари, нарича се Инспекторат, и би трябвало чрез глоби да ги е научило да чистят. Отделно, че на много места е просто предизвикателство да слезеш или да се качиш на тротоара от формиралите се езера. Било заради непочистена канализация, или пък лошата нивелация, човек трябва да обикаля отдалеч ъглите и да скача на платното и после обратно да подскача над бордюра. Едно чудесно упражнение за военнополеви условия, още повече, че съществува реалната опасност да те прегазят. Като капак, до степен, че написаното да изглежда нагласено, на другия ден на път за работа успявам и да се пребия на леда, за което подавам жалба до общината.
Очевидно битието определя съзнанието. Учениците не обичат боза, защото е "гадна", но гадно е това, което им продават за боза. Бабите казват, че отвратителното канцерогенно палмово "сирене" е много хубаво и вкусно, защото другото, което могат да си позволят, когато не е дълбоко замразено, е чорба от сол и нещо бяло във вода. Младо и старо пък се радва, че са намалили с 5% цената на парното, която преди това е увеличена със 17%. Липсата на алтернатива и примирението все повече ще деформират възприятията ни. Вредните "мантри" "няма как да стане", "няма смисъл", "какво ще промениш", те обричат на вегетиране. Също и житейските приказки от рода на "Как ще е безплатно образованието - то безплатен обяд няма, пък и все още си позволявам таксите. Какво като пише, че и здравеопазването е безплатно - потребителската такса не е заплащане за здравната грижа, рентгенът е нещо отделно, лекарствата пък да не говорим. Съдът отмени като неказионна тарифата за градския транспорт - аз обаче пак ще си дупча билета, нищо че нямам пари. Ако съвсем нямам, ще дупча, като видя контроли. Сметките на "Топлофикация" пък не е ясно как се формират, нито пък себестойността на потребеното от мен, но аз ще им плащам, ако трябва и разсрочено, защото ще ми пратят частен съдебен изпълнител. Работата ти е тежка и безперспективна, почивки и отпуски няма, а заплатата за нищо не стига - трай си, че някои и това нямат." И така, оправдания и самозалъгване, докато почнем да се радваме, че сме видели линейка по телевизията, а не че навсякъде има такива, които стигат навреме.
Не трябва да бъдем снизходителни към некадърниците и тарикатите, към кишата, която ни поднасят, защото утре ще сме доволни, че кметът е извел да си изпикае кучето като мярка за справяне със снега.
А снегът? Снегът винаги е бил нещо красиво, а зима със сняг - зимна приказка. Просто не трябва да се оставяме да подменят чувствата и мислите ни.

 статията е написана от брат ми

Венко Димитров