2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2012 18:02
откъс от книгата " Притча за момичето с къдриците"
Седяхме в един бар и пиехме бира. Барманът ми се усмихна още щом влязохме. Оказа се стар познат. Сервираше ми в друг бар преди години, когато излизах с друг мъж. Този до мен сега беше различен. Пиехме и той взе да ми разказва притча:
“Двете момичета седяха в един бар, на 20-на сантиметра една от друга. Наблюдаваха се в профил и се изучаваха тайно с ъгълчетата на очите си. Светлината създаваше някаква загадъчност и това провокираше сетивата им. Седях срещу тях и ги наблюдавах. Момичето с шала я погледна и се усмихна. Искаше да я пита нещо. Тогава погледна мен, направи ми знак и аз разбрах. Докоснах леко по коляното момичето с къдриците и му казах: “Тя иска да те пита нещо. Не бързай да се съгласяваш”.
Тогава момичето с къдриците се обърна към момичето с шала. Двете се погледнаха. И тогава момичето с шала каза: “Бих искала да те снимам”. Не молеше, не питаше за разрешение. Беше решила какво ще направи и оповестяваше желанието си на висок глас. Момичето с къдриците се усмихна, погледна към мен в очакване на отговор и каза: “Добре”.
Момичето с шала беше в еуфория. Сега щеше да реализира съня си, както сама каза. Вече рисуваше картината във въображението си. Представяше си момичето с къдриците, облечено с костюм от 19-и век, с рокля с кринолин и воалетка. “Имаш страхотни очи. И овалът на лицето. И тези тънки устни. И къдриците, които се спускат от двете страни на лицето ти”, не спираше да нарежда момичето с шала. Момичето с къдриците само се усмихваше. Забавляваше се. Тази игра й хареса. Беше попаднала в непозната среда и не подозираше как ще свърши вечерта.
Тогава аз вдигнах ръка и отметнах няколко немирни кичура от лицето на момичето с къдриците. Тя ме погледна, усмихна се. Жестът привлече вниманието на момичето с шала. Тя вече имаше друга идея: “Ще ви снимам двамата. Чудесна двойка сте. Съгласи се”. Опитваше се да ме убеди, че идеята й е чудесна. “Представям си ви двамата, обгърнати от бели чаршафи...” . “Кожата ми е бяла, няма ли да се слива с чаршафите?”, попита момичето с къдриците. Момичето с шала обясни, развихри фантазията си, вече беше се пренесла в ателието си. Снимаше...
В бара останахме само тримата – аз и двете момичета, това с шала и онова с къдриците. Празното място на масата скоро бе заето. И той беше част от нашата група, в която случайно попадна момичето с къдриците. Тогава другият попита: “Ти как се озова тук?”. Момичето с къдриците отговори: “Случайно”. И той констатира, че вечерта се очертава да бъде обещаващо интересна. Не му трябваше много време и вече свиреше в нашата тоналност. “Имаш бароково излъчване”, каза на момичето с къдриците. Това изречение отново запали страстта у момичето с шала. Тя сияеше при мисълта да снима момичето с къдриците. Хареса я. Беше интересен модел за снимане.
И на мен ми хареса. Представих си я, че я рисувам и се виждат само големите й очи и къдрици. Но първо щях да я снимам. Трябваше да се наредя на опашката. Момичето с къдриците вече имаше обожатели, които нямаха търпение да я вкарат в своята рамка. Да я погледнат през обектива и да натиснат копчето на фотоапарата. Аз щях да почакам реда си. Докато фантазията ми работеше и си я представях гола, с онези големи очи. Момичето с шала обаче я бе спечелило преди мен. Момичето с къдриците вече бе решило. Избра нея...”.
Седяхме на бара и пиехме бира. Аз пиех бира и размишлявам над чутото. Над историята за момичето с къдриците. И за другото, с шала, което откри в момичето очарованието и бароковото излъчване. Замислих се и без да се усетя отметнах една къдрица от челото си...