„Сега вие определяте ваканцията ни, след време ние – пенсията ви!“ С такъв плакат близо 1000 ученици от Шумен излизат на протест срещу съкращаването на коледната им ваканция.

В интернет мрежата Facebook над 100 000 души подкрепят идеята 3 януари 2011 година да бъде „Национален ден за бягство от училище“. Малко от тях обаче излизат на улицата. Особено показателен е фактът, че френските деца се нареждат до родителите си и възрастните хора, за да протестират против пенсионната реформа, а нашите деца плашат, че ще отнемат пенсиите на родителите си. Но всичко това е тема на други материали и сериозни анализи.

Премиерът, разбира се, не пропусна недоволните – по традиция той огрява всички и навсякъде. Думите му обаче по традиция спестиха половината истина: „На кой ученик му се ходи на училище – те са много малко. … Tова е вече, когато демокрацията се опитва да се превърне в анархия – да дадем на учениците да решават колко дни да са във ваканция – те няма да идат на училище“.

Според другаря Борисов всички ние трябва да правим каквото ни нареди министерството (образователното, културното, вътрешното, външното… и което още решат управляващите мутри), без значение дали искаме, или не. Да не разваляме демокрацията, като се опитваме да решаваме вместо Тях.

А анархистите искат всички хора:

• да се договарят свободно помежду си как да уреждат живота си

• да работят, когато има смисъл, и да почиват, когато има възможност

• да участват в реално самоуправление, а не под камшика на самоназначили се „демократи“

Затова пред тяхната демокрация, аз избирам анархията.