За пореден път днес станахме свидетели на едно отвратително събитие: Луковмарш.

В този пост ще се опитам да обясня накратко както е фашизъм, кой е Луков, какво стана на марша и с какво е по-значим от останалите. Предупреждавам отсега, че ще бъде дълъг пост и благодаря сърдечно на тези от вас, които стигнат до края му:)

Тази реклама на наци марки се появява на официалния сайт на шествието. Интересното тук е, че явно и нацитата се кефят на етичното потребление (“за кауза”): propaganda-material fur nationale aktivisten. И те, като останалите активисти са в някаква субкултура със собствен дрес код, символи, прически и тн. Това че са субкултура, обаче не ги прави безобидни, както е субкултурата на хипи веганистите примерно.

Хубаво ще е да знаем горе долу какви са тези марки, символи и тн, за да можем да ги разпознаваме. Но в дългосрочен план едва ли ще е възможно (а и интересно) за всеки да следи по колко пъти в годината БНС си сменят цвета и дизайна на въшкарника (засега е военна униформа от типа на старите соц – в опит за препратка към втората световна). По-неподлежащ на временни моди начин на разпознаване би бил едно добро и солидно разбиране за това какво е фашизъм, каква е историята му в България и по света.

Фашизъм

Най-общо казано фашизмът представлява реакция срещу просвещенските идеали, кулминирали във Френската революция: свобода, равенство, братство, организиране на обществото на основа на разума за прогресивни цели и тн. Официално фашизмът се води отроче на сътресенията в 20 век (векът, родил и друго голямо оригинално движение: екологичното), но както и да я наричаме, тази реакция на разума и идеите за равенство от Просвещението съществува и преди 20 век. Но още в края на 19 в оптимистичното наследство на Просвещението (вярата, че човешката история се развива само към по-добро и прогрес, неизбежността на Френската революция в други страни, установяване на разумен, про-равенство и прогресивен социален ред) е пренебрегнато по много причини – например засилването на контра-революционните режими като в Прусия, а на идеологическия фронт възходът на езотеризма, вътрешно-философски обрати като популярността Ницше, германските романтици и субективистките философии – всичко това довежда до един песимизъм, кулминирал с Първата световна война. Тази война разбива вярата в прогреса, защото показва, че целият материално-научно-технически прогрес всъщност може да доведе до брутално унищожение и страдание, но това е на идейното поле. На материалното поле серия от контрареволюционни режими успяват да се разправят с левите, особено след Октомврийската революция, когато класовата борба се изостря до краен предел с цел спирането на износ на революция от Изток на Запад (в източна Европа например навсякъде взимат властта такива режими, с подкрепа от Запада, за да съставят “санитарен кордон” около работническата съветска държава).

Ако трябва съвсем да опростя нека го кажем така:

Ляво: носител и изразител на просвещенските идеали за универсално равенство, еманципация, прогрес, разум, свобода, сред които слагаме либерализма, социализма, анархизма (десен анархизъм няма!), комунизма и с уговорки – социалната демокрация. Тоест, това са политическите движения и идеологии, поставящи равенството и свободата в основата си. Затова техният анализ е най-често класов: производството на неравенство и доминация в капитализма се разглежда като централната аномалия спрямо идеалите за просвещенски ред на разума/равенството. За да се постигне универсалното равенство на човечеството хората не биват делени на идентичности (ние българите, вие не знам кои), а на класи в универсализиращ света капитализъм, където работническата и буржоазната класа представляват универсалност, за разлика от партикуларистичните идентичности (работникът няма нация, е казал Маркс. Китайски и български работници са в еднакво подчинено положение в режим на частната собственост, без значение какъв език говорят. Понеже създава неравенства, капитализмът бива отхвърлян от левите. Затова не може да има и “десни анархисти”: всяко отношение на власт и неравенство, независимо дали идват от държавата или от капитализма бива отхвърлено от анархистите.) Либерализмът е нарочно тук, защото е борба за политическо равенство срещу феодалните, аристократични форми на управление, а и в някаква степен на икономическо: все пак любимият на всички либерали четен-недочетен Адам Смит пише книга “Богатството на народите”, а не “Богатството на малкия корпоративен елит,” а Маркс възприема от буржоазните полит-икономисти трудовата теория на стойността, която последните са развили, за да атакуват аристократичната класа от мързеливи апроприатори на богатство.

Социализмът представлява радикализиране на идеите за политическо равенство в икономическата сфера: не само културите и възможностите трябва да са равни, а и резултатите (outcomes) чрез изкореняване на режима на частната собственост (отделен е въпроса доколко са го постигнали в практиката, разбира се).

Дясно: песимистичните сили на реакцията срещу идеалите от по-горе. На лявата класова политика противпоставят атомизираща работническата класа идентичностна политика (патриотизъм/национализъм – “нашата нация е по-добра, не е равна с останалите,” за да не се солидаризират работниците.) По всички параграфи фашизмът е дясно явление, исторически развило се да попречи на левите да извършат революцията (в много страни са били на ръба). А БНС/КиЧ/Атака и тн са носители на целия пакет. Фашизмът – това е победата на метафизиката (магическото, недоказуемото, ‘същностното’ – при ф. биологична същност на расата/нацията), емоцията и неразумността над Разума, Просвещението и равенството във всичките му форми.

Тия азбучни истини ги казвам, заради зачестилите щуротии, че фашизмът бил ляво явление, Атака е крайно-лява партия и тн. В България има изкривена представа какво е ляво и какво е дясно. Ето например тук експертите от Капитал ни обясняват, че всъщност “ляво =повече държава,” а “дясно = по-малко държава.” Този пропаганден лозунг не е измислен от тях, а преповтаря клишетата на Хайек и компания. Абсолютно несъстоятелен е предвид реалността, защото според него САЩ и ЕС трябва да се водят за по-комунистически и от СССР заради свръхраздутата им бюрокрация, обхващаща много милионна администрация из НПО, тинк танкове и други държавни и пара-държавни бюрократи. Най-богатите страни поддържат и най-големите бюджетни дефицити, гигатски програми за субсидиране на един или друг бизнес, имат най-голяма намеса в икономиката, а последните развития на капитализма доведоха до наливането на стотици милиарди обществени пари в едрия бизнес. Но не трябва да се забравя, че неолибералите са против преразрепделянето на богатството само когато става въпрос заразпределяне от богатите към бедните, когато става въпрос запреразпределяне от бедните към богатите – това е “необходима мярка против кризата.” Но всъщност истинската идеология на десните, отвъд лозунгите за “по-малко държава” си остава същото това дясно, което още от 1789 (Великата френска революция) се бори против прогреса, против човешката еманципация, против създаването надемократични републики, но най-вече – против равенството.

Не искам да кажа, че днешните десни са същите като Хитлер, разбира се. Нито че всеки антикомунизъм е задължително фашизъм. Има хиляди разлики и нюанси вътре в дясното и лявото, които политолозите възприемат като свой дълг да разчепкват и теоризират. Примерно не всички десни днес са расисти. Но расизмът като такъв е срещу просвещенска идея за универсалното равенство на всички хора, затова попада в категорията “анти равенство/дясно.” (Има и леви расисти разбира се, в живота нещата не са толкова ясно разграничени). Всеки фашизъм, обаче е задължително антикомунистически. Пословична е омразата на Хитлер към комунистите. В неговото съзнание комунисти и евреи са едно и също. Той е говорил за тях с термина “юдеоболшевики.” А когато социалистите запитват Мусолини каква е неговата програма, той отговаря: “Нашата програма е да смажем главите на социалистите.” И успяват: цялата история на скуадризма в долината По е една продължителна (за съжаление успешна) борба между земевладелците от долината и техните фашистки/скуадристки мутри срещу пусналото дълбоки корени движение на синдикалистите и радикални леви.

Аз давам просто най-базисните насоки как да бъдат мислени адекватно лявото и дясното. За да има по-малко глупости като на Иван Бедров как Атака била крайно-лява партия. И по-малко от измъкванията на десничарите, че “фашизмът бил прекалено сложен да бъде описан като изцяло ляв или десен, имало и от двете”. Има социализъм, ама като лозунг. Това не е реално изповядване на проресивни, еманципаторски идеи в никакъв случай.

Сега ще се заема с няколко прости обяснения конретно за този Луковмарш.

Както знаете, БНС правят всяка година траурно шествие в чест на генерал Христо Луков. Луков е бил водач на Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ) и министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. СБНЛ е една от многото действащи фашистки организации в България от междувоенния период. Това е периодът между двете войни – 1919-1941, който се характеризира с брутална осцилация на прогресивните и реакционните сили в страната. Това не са про-капиталистическите срещу комунистическите толкова, заради неразвития капитализъм в страната (десните досега си мислят, че социализма е прекъснал една цъфтяща буржоазна пазарна демокрация, но такова нещо не е имало в България в онзи период). Били са селското движение на Стамболийски, което взима властта през зимата на 1919 след Войнишкото въстание срещу силите на реакцията (в класическия смисъл на антипросвещенски, антипрогресивен, антилибрален блок): монарха, националистите от ВМРО, малките буржоазни партии и особено висшите военни. Казвам особено, защото тяхното положение съвсем не е било за завиждане: наложените от мирния договор условия задължават България да ореже армията си, да изплаща огромни репарации, които аграрната, туко що изплувала от 3 военни конфликта икономика не е можела да създаде. Стамболийски се престарава в изпълнението на клаузите за орязване на армията, защото е бил човек с модернизаторска визия за България (т.е. за селото, каквато е била над 80% от страната) и не са му се харчили пари за заплати на офицери. Бидейки също зелен интернационалист (в смисъл на аграрен), изповядващ желание за съюз първо с Югославия, а после с целия балкански регион, Стамболийски е бил дълбоко против ВМРО, чиито атентати и активност са пречили на сближаването с Югославия. Стамболийски се разправя жестоко с ВМРО и отмъщението не закъснява: убит е от активисти на организацията през 1923 след като Военният съюз, организация на офицери недоволни от политиката на Стамболийски прави преврат с одобрението на царя.

Клик тук за продължение на разказа.

Кратката историческа справка цели да илюстрира осцилацията на силите: прогресивни (изразителни на идеите за равенство, прогрес, разума, етц) срещу антипрогресивни (монархически, консервативни, антимодерни, против равенството, елитистки, етц) и надделяването на последните до 1944, когато “махалото” се връща отново в ляво. Разбира се, то не се обръща само, водено от някаква вътрешноприсъща логика или природа. Обръща го класовата борба между силите на еманципацията и силите на реакцията.

Както казах по-горе СБНЛ са били част от антипрогресивния реакционен блок, включващ в себе си различни по степен реакционери, но реакционери nonetheless като монарха, фашистът Филов, организацията Бранник (създадена от правителството младежка организация през 1940 по подобие на Хитлерюгенд), организацията Отец Паисий и т.н. Всички такива организации са били създавани или от военни или включващи в себе си военни и военна регалия.

Конкретно СБНЛ е създадена от Иван Дочев, който лично се е срещал с Хитлер и след завръщането си в родината, му лепнали прякора Фюрера.

Водачеството на СБНЛ преминава в ръцете на генерал Христо Луков. Както всеки български вестник вече знае, Луков е изявен антисемит, фашист и маша за вмешателство и натиск във вътрешните работи на България в ръцете на Хитлер. Луков и СБНЛ са били дясна опозиция на режима на Борис III – искали са да трансформират България в нещо подобно на Третия райх. Луков е бил близък с германските тайни служби и се е ползвал с благоволението на Хитлер. Цар Борис го е възприемал с право като конкуренция и се е опитвал да балансира от една страна собствените си интереси срещу амбициите на самобитни претенденти за фюрери като Луков, а от друга Луков е бил полезен както срещу общия враг на реакционерите: либералите и комунистите, така и в тактическия съюз с Германия, в който Луков е играл роля заради близостта си с германците. Луков е убит е от комунистката Виолета Якова на 13 февруари 1943 пред дома си.

БНС разчитат на безпаметността и безпросветността на хората, за да разпространяват пропаганда какъв чуден национален герой е Луков и как трябва да го почитаме всички. Държавата им помага (със сигурност непряко, а може би и пряко) в това като разпространява пълни с глупости учебници, които не обясняват на децата нищо за медувоенния и фашистките движения, а ги представят като “родолюбци”. (Клик тук за повече относно този абсурден учебник).

Това на снимката е логото на СБНЛ с лъв и свастика. Ако от текста не става достатъчно ясно или пък някой може да каже, че и други интерпретации на наследството на СБНЛ са възможни, то от снимката трябва да е достатъчно ясно какви изроди БНС реабилитира с помощта на държавата и с какво се идентифицират днешните патриоти:

Чрез реабилитацията на Луков нацистите се опитват да се възползват от антикомунизма на десните хора в България и да ги накарат да им симпатизират. Десните не винаги са много запознати и си представят, че отричането на комунизма се изразява в това да вярват точно в обратното на това, което се е казвало по време на социализма. Например, самият социализъм легитимира себе си чрез антифашистката борба. Следователно десните си казват – щом комунистите казваха, че е имало фашизъм, значи ние трябва да вярваме, че не е имало, че фашизмът е измислица на левите, а вместо него  е имало развито демократическо общество, чийто “естествен” път е прекъснат от преминаването на България към социалистическия лагер. Което от една страна е израз на безмозъчност, от друга: на безпаметност (малко хора ги интересува да проучат каква наистина е била политико-икономическата организация на държавата в междувоенния период), а от трета: тъпо дори в очите на самия Луков, който почитат, защото самия той е бил опозиция на режима на Борис и е искал да бъде фюрер на България, както Хитлер е бил на Германия.

Но да се върнем към Луковмарш.

Модата

БНС и НациоАнална съпротива са известни с това, че си падат по военни въшкарници (като повечето гейове и те се кефят на мъже в униформи:), фанелки Fred Perry, Lonsdale и тн. Ето малко снимки.

Екскурзиантите

Колкото и да е нелепо, БНС участва в интернационал на националисти и всяка година разни изродчета им гостуват на партито с въшкарниците. Миналата година имаше румънски фашисти с апетити към Южна Добруджа (нали ги знаете тези карти, обхващащи целия балкански полуостров на разни български националисти; е, румънските не са по-различни: на техните фашизирани карти половин България е в границите на “Велика Румъния,” но това не пречи на българските фашисти да поддържат приятелски отношения). Те носеха знамена с келтски кръстове, което си е от край време неофашистки символ.Тази година на БНС са им гостували от забранената в Русия националсоциалистическа организация Славянский союз (СС, хаха!).

(Снимка Михаил Стоянов за LiveNews)

Дори по БНТ е имало репортаж за тях, толкова са шокиращи. Отговорни са за стотици нападения и убийства на работници от Кавказ. С други думи, брутални расистки убийци и главорези са ни били на гости в София и са си развявали знамето на гнусната си идеология. Ето още едно репортажче:

(Пускам го да не вземе да се обърка някой и да каже, че обиждам бедните патриоти. За разлика от БНС, които все още ги е страх да си сложат свастики, тези руснаци не се притесняват от идентичността си.)

На Луковмарш СС са парадирали рамо до рамо с активистите на нациоАнална съпротива (клик тук) и Кръв и Чест (тук съм писала нещичко за тях преди).

На шествието имаше немски неонацисти носещи старото, имперско знаме на Германия. Цветовете му са черно, бяло и червено и исторически е ползвано от 1871 до 1918, а след това се възражда от нацистите, които в крайна сметка запазват цветовете, но ги разместват и слагат свастиката в средата. Знамето става официален флаг и официалните цветове на нацистка Германия. Днешните нацисти възраждат тази символика.

Имаше и руни:СО значи “спортна организация.” Съкращението прилича поразително на руната Одал, инкорпорирана във флагът на volksdeutsche (“етническите германци”) в Хърватска:БНС на етнически германци ли се правят? Пълен цирк! (Или карнавал. В католическите страни през февруари се правят много карнавали, може би на БНС също им се участва в маскарад.)

Самата употреба на свастиката и руни е част от езотеричното и окултното влечение на нацистите по различни “древни” символи, които те разбират като опозиция на християнството. Всъщност християнството много дразни нацистите (макар и да го крият по стратегически съображения), защото то е още един символ на хуманистичната идея за универсално равенство между хората. Точно това е и причината БНС да се превъснасят по руните, копирайки своите нацистки идоли. Основният символ на БНС е руна – IYI – “юя (уя?) с двете хасти” (по думите на Боян Станков, приел името Расате пак по антихристиянски причини).

Носили са плакат “анти анти-фа” (това е то, постмодерният фашизъм: не казват “ние сме фашисти,” а завоалирано “ние сме анти анти-фашистите). |-(

Знаме на КиЧ:

Тук един прави зиг хайл:

Скрийншотовете са от това видео.

Не знам как е възможно на тези хора да им бъде давано поредно разрешение за Луковмарш. Общината не може да се оправдае с незнание, защото в мотивите на разрешението ясно е написано, че на Луковмарш не бива да се издигат фашистки символи и тн, значи са знаели, че си имат работа с фашисти. Ето го черно на бяло:

(Въпреки забраната за фашистки символи и Кръв и Чест, и немски неонацита и НациоАнална съпротива са участвали. На сайта на Луковмарш нацюгите са пуснали само втората част, скривайки от широката общественост предупрежденията срещу нацистки символи. В пряко нарушение на заповедта.)

Преди някой да е скочил да оправдава шествието от гледна точка на свободата на словото и демократичното право на събиране, нека само поясня, че Луковмарш нарушава поне няколко закона на държавата: 1) имитират държавни, военни униформи – забранено. 2) Правят паравоенни групировки и нападат хора – забранено. 3) Директно проповядват антидемократични идеи – забранено.

“Ако някой има възражения – да ги съди,” ще кажете. Наказателни процедури не се завеждат от граждани, а от държавата. Тоест този “някой” трябва да е държавата, а прокуратурата е длъжна (по закон) да се замосезира след публикации в общественото пространство за нарушаване на тия закони (а публикации – бол). С други думи (по закон) нямат право да демонстрират, даже нямат право и да съществуват като организации. А те се явяват даже на избори. (Виж също тук)

Властите са зле да разрешават шествието, но властта от край време има шизофренично отношение към нацитата (нужно е да си припомним само как процъфтяваше БНС под крилото на “лявата” БСП: например Расате 2 години беше водещ в телевизията на БСП олигархът Манджуков). За сметка на това обществената реакция може само да ме радва:

1) Медиите най-сетне почнаха да наричат фашистите фашисти и спомагат за свалянето на маската им на безобидни патриоти. Това е супер. Блогът ми се обезмисли на 50% (една от идеите ми да го започна бе да разобличавам и осъждам фашистите). Ето няколко примера: Неонацисти шестваха с хитлеристки знамена из София (СНИМКИ, очаквайте ВИДЕО) Разгледайте галерията в линка, има чудни екземпляри. От МВР не очаквали ексцесии на шествието на нацистите, Родни и германски неонацисти шестват тази вечер в София и любимото ми: Над 500 неонацисти тръгнаха на шествие в София.

2) От Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР) са написали протестно писмо срещу провеждането на Луковмарш, същото направиха БАА, София Прайд, ХоРа (които и организираха първия по рода си протест срещу нацисткото сборище). Сигурно и други са писали и въобще, като никога наблюдаваме безпрецедентна експлоазия на антифашистка дейност и чувствителност към проблема в пост-1989 България. Мога само да се радвам.

Хайде стига толкова. Много се надявам повече да не ми се налага да пиша за фашистите от БНС, КиЧ, НС, СС и т.н.

За фашизма като цяло, обаче ще има още да се пише. Епохата, в която живеем прекалено много прилича на епохата от края на по-миналия век: песимизъм в мирогледа (ако в междувоенния е било възможно да си представят връщане в автентичното минало на нацията, сега хоризонтът ни стига буквално до 2012 и еко апокалипсис), брутални неравенства и кризи в неолибералния капитализъм, който е по същество песимистичен, антипросвещенски проект, тотална криза в лявото и тн. Повече за това тук.

источник Подсъзнателното на Бай Далай