Срещу народите на Европа и света се е изправила исторически непознатата досега концентрация на финансова, но също така на политическа и медийна мощ на международния финансов капитал, т.е. на шепа финансови институции, рейтингови агенции и купена от тях политическа и медийна класа. Това са силите, които нападат една след друга европейските страни, използвайки лостовете на дълга, за да разрушат европейските държави на благоденствието и европейската демокрация."
http://de.mikis-theodorakis.net/index.php/article/articleview/570/1/80/


65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха - този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество. В последните 18 месеца една нова "империя на парите" систематично напада една след друга европейските държави, без да й бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите; напротив: те се опитват "да успокоят" тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през тридесетте години правителствата опитваха да се справят с нацизма. Те организират "дългови войни" между народите на Европа точно така, както те бяха доведени от belle epoque до Първата световна война. 
Пазарната офанзива започна с война срещу Гърция, страна - членка на Европейския съюз, чието население през Втората световна война изигра решителна роля в съпротивата срещу варварството и освобождаването на Европа. В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия. Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на "прасетата" в Европа, както пропагандно ги събираше под съкращението PIIGS. 
Набързо тази офанзива се разви и до финансова, с последващото поставяне на Гърция в статута на ограничен суверенитет и намесата на МВФ във вътрешните работи на страните от Еврозоната. 
След като получиха това, което искаха, тези сили се насочиха към другите по-малки и големи страни от европейската периферия. Във всички случаи целите са същите: пълно задоволяване на интересите на банките в ущърб на държавите; разрушаване на европейската държава на благоденствието, на носещия стълб на европейската демокрация и култура; разстройство на европейските държави и подчиняване на държавните структури под диктата на новия "интернационал на парите". 
Европейският съюз, рекламиран досега пред народите като инструмент за колективен прогрес и демокрация, се превръща в инструмент за съсипване на благосъстоянието и демокрацията. Съюзът бе създаден като инструмент за съпротива срещу глобализацията; пазарите сега го ценят като инструмент за същата тази глобализация. Пред немците и другите европейски народи този инструмент бе представян като оръдие за мирно увеличаване на националната мощ и благосъстояние, ала начинът, по който всички народи бяха принесени в жертва на финансовите пазари, разбива образа на Европа и превръща пазарите в двигатели на нов финансов тоталитаризъм... 
Днес сме изправени пред опасността да повторим на континента 

финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения 

след употреба на оръжията в полза на международната империя на парите, в чийто икономически епицентър бушува пазарната стихия. 
Пръсната иначе в Европа и по света, срещу народите на Европа и света се е изправила исторически непознатата досега концентрация на финансова, но също така на политическа и медийна мощ на международния финансов капитал, т.е. на шепа финансови институции, рейтингови агенции и купена от тях политическа и медийна класа. Това са силите, които нападат една след друга европейските страни, използвайки лостовете на дълга, за да разрушат европейските държави на благоденствието и европейската демокрация. 
"Империята на парите" изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната, на Гърция, в страна от "третия свят" чрез така наречената "спасителна" програма; 

в действителност това е "спасяване" на банките, които отпускаха пари на държавата 

Съюзът между банки и политически ръководства - чрез ЕС, ЕЦБ и МВФ - силово наложи програма, която за страната и демокрацията е равна на "стопанско и политическо убийство". Този съюз организира ограбване на страната, преди да е дошъл пресметнатият банкрут, при това със страстта да я превърне в изкупителна жертва на глобалната финансова криза и да я използва като плашеща "парадигма" за тероризирането на европейските народи. 
Упражняваната в и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина; тя ще има и същите последствия, ако не бъде веднага прекратена. 
Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега стои на прага на стопанска и социална катастрофа; Гърция бива използвана за опитно зайче, за да се измери реакцията на хората в условия на социален дарвинизъм и да даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на някоя друга страна членка. 
Пазарите могат да притиснат също така и немското правителство, за да го използват за ускорено разрушаване на Европейския съюз. Но каквото и да се говори, вярата на господстващите в ЕС и особено в Германия, че е възможен проект за европейска интеграция или дори за проста кооперация, изграден върху руините на една или повече страни от еврозоната, е акт на крайна политическа и историческа слепота. Планираното разрушаване на великите, общозначими политически и обществени постижения на европейските народи не може да оправдае никакъв Европейски съюз. 


Това ще доведе до хаос и дезинтеграция на континента ни, 

до възраждане на фашистките решения, все окончателни. През 2008 г. частните банкови гиганти от Уолстрийт принудиха държавите и държавните банки да ги измъкнат от кризата, която сами те бяха предизвикали; при това с парите на данъкоплатците, платили сега резултатите не само на една огромна измама, например ипотеките, но и присъщите разходи на двадесетгодишен нерегулиран казино капитализъм. Сега те използват кризата и дълговете, които сами са създали, за да отнемат от държавите и гражданите малкото им останали средства за влияние.
Това е едната част от дълговата криза. Другата се състои в това, че финансовият капитал ведно с поддържащите го политически сили задава параметрите на неолиберална глобализация, която безусловно ще доведе до изнасяне на производства извън Европа и заедно с това до постъпателно приближаване на обществените и екологичните условия в същата Европа до тези на Третия свят. Дълго време този процес се криеше зад кредитите; сега кредитите се използват процесът да приключи. 
"Интернационалът на парите", който се стреми да унищожи всяка съпротива на държавите в Европа, застрашава днес Гърция, утре - Италия и Португалия. Той подкрепя конфронтацията между европейските народи и поставя ЕС пред дилемата или да се превърне в пазарна диктатура, или да се разпадне. Неговата цел е да върне Европа и света в състояние, подобно на това преди 1945 г., ако ли не още по-назад - преди Френската революция и Просвещението. 
В древни времена така наречената seisachtheia - реформата на Солон за освобождаване от дългове, които превръщали бедните в роби на богатите - е основата, от която се раждат антична Гърция, идеите за демокрация, гражданско общество, политика и изобщо Европа; това е фундаментът на еропейската и световната култура. В борбата срещу богатите гражданите на Атина откриват пътя на законодателството на Перикъл и на политическата философия на Протагор, обявил, че "човек е мярка на всички неща". Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух: "Пазарите са мярка на всички неща" е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите... 
Илюзията на някои европейски страни, че ще избегнат заробването, само показва, че 

днешното европейско ръководство е толкова зле подготвено за заплахите 

от един "финансов фашизъм", колкото бе зле подготвено за заплахите на Хитлер между двете световни войни. Не е случайно, че голяма част от контролираните медии се заеха да нападат европейската периферия, наричайки ги "прасета", и започнаха недостойна, садистична и расистка кампания - не само срещу гърците, не и срещу наследството на класическа Гърция, а преди всичко срещу идеите за свобода и демокрация, родени в тази страна... 
Подложени на тази непосредствена атака, политическите сили на европейската десница и на социалдемокрацията изглеждат компрометирани с оглед на дългогодишното проникване в тях на финансовия капитал, чиито най-важни центрове не се намират в Европа. Има крещяща нужда от пряко, прекрачващо границите координиране на всички акции на интелектуалци, хора на изкуството, спонтанни движения, обществени сили и личности, които осъзнават сериозността на положението; всички ние трябва да изградим мощен съпротивителен фронт срещу приближаващата се "тотална империя на глобализацията". Европа може да оцелее само тогава, когато се съпротивляваме срещу пазарите, когато отвърнем с едно по-голямо предизвикателство, отколкото те предполагат, с един европейски New Deal. 

•	Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС; трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.;
•	Радикално да бъде преструктуриран публичният дълг, и то за сметка на частните банки; контролът върху банките трябва да мине отново в ръцете на държавата, както и финансирането на европейското стопанство под национален и обществен контрол. Вместо към спекулативни печалби нека се обърнем към стопанско развитие и производство.
•	Сегашната архитектура на финансовата система, основана на Маастрихтските договори и СТО, създаде в Европа машината за дългове. Нуждаем се от радикална промяна на договорите, от подчиняване на ЕЦБ на политически контрол чрез народите на Европа, от "златно правило" за социални, фискални и екологични минимални стандарти в Европа. Нуждаем се от смяна на парадигмата, от връщане към растежа чрез стимулиране на търсенето, чрез нови европейски програми за инвестиции, нови регулации, данъци и контрол върху наднационалния капитал и стоков оборот; от нови форми на разумен и промислен протекционизъм в една независима Европа, протагонист в борбата за многополюсна, демократична и екологична планета.
•	Призоваваме силите и хората, които споделят тези идеи, да се сплотят, колкото се може по-бързо, в широк европейски фронт, за да се изготви европейска програма за преход и се координират нашите действия в обществено движение, което да преодолее сегашните властови отношения и да събори днешните исторически безотговорни правителства на страните ни, за да спаси народите и обществата ни, преди да е станало късно за Европа.

Атина, октомври 2011 г.

Манолис Глезос

През пролетта 88-годишният Манолис Глезос се включи в демонстрациите пред парламента в Атина.

Глезос е антифашист и е най-вече известен с това, че в нощта на 30 срещу 31 май 1941 г. заедно с Апостолос Сантас сваля знамето със свастиката от пилона пред атинския Акропол. На снимката - издигането на знамето. вестник Сега

за ПРИЗИВА,пуснах по всички възможни мои канали...

много хора не знаят кой е МАНОЛИС ГЛЕЗОС -
НАЦИОНАЛНИЯТ ГЕРОЙ НА ГЪРЦИЯ...

ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА!

Точно така е ,благодаря ти за вниманието към поста. ПОЗДРАВ