"Аз съм твоята любов!" отговори ми тя,толкова уверено!

Отвърнах ядосан:

-Отдавна съм те прогонил от сърцето си,а сега се вмъкваш тайно в сънищата ми?!

-Ако сърцето ти не ме зовеше,нямаше да се появя в съня ти."

Погледна ме и с погледа си все едно ме наричаше лъжец.

Разбрах че пред погледа й не мога да лъжа.Накaра ме дълбоко да се замислям какво да отговоря.Почувствах се слаб.Останах безмълвен.

Попитах я:

-Какво искаш от мен?Не ме желаеш,но ме безпокояваш?

-Не идвам защото искам нещо,а защото ти искаш.

Толкова е права,но не трябва да й го кажа.Трябва да я отпратя!

...Но как като всичко в мен я желае.Като сърцето ми вместо нощем да заспи с мен,бодува пред погледа на луната с молитви да пожелава идването й.Да плаче като наранено дете,докато ехото на гласа му недостигне слуха й.Как да я забравя като съзнанието ми копнее за очите й и ме събужда в света на сънищата да я посрещна,да й отворя вратата?Как като вятъра разнася на крилата си приятното й ухание и съблазнява ръцете ми да я докоснат.

Молех времето да ми помогне.Затварях очите си в клетка да ги леша от това да я зърнат.

Заключвах ръцете си в окови да им забраня допира.Хвърлях кубчета лед в сърцето си да потуша огъня,който гори в него,но...

Времето ме предаваше,очите ми пак намираха тунел през който да се измъкнат от клетката,ръцете ми се сдобиваха с неограничени сили от желанието и възбудата,която изпитваха,а сърцето ми превръщаше кубчетата лед във въглени.

Не ми оставаше освен да поискам помощ от самата нея.Обещах й че ще е последното нещо,което ще й поискам.

Първото за което се сетих:

-Погледни ме,кажи ми че ме мразиш!Унищожи вскичко в мен! Пепелта да замъгли пътя между сърцето ми и теб.

-Дори и да те намразя,ти не решаваш дали да ме изкараш от тази врата.Домакинът тук е сърцето ти.Това е неговата присъда.Говори му да ме забрави ако можеш...Но мисля че човекът и сърцето говорят на различни езици...

Или е много лоша или е много права!

                                                                                                                                                               Алекс Омари