Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Любим линк
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
Постинг
05.01.2012 10:20 -
Уродливият котарак
Автор е Мария Макарова, превод whitebarde
Уродливият Котарак
"На всички дяволски сухари и бездушни хора се препоръчва за четене . И ако вече сте го прочели, прочетете го още един път - 2 минути от времето няма да е напразно.
Нашия свят не винаги красотата ще го спасява. Ние правилно живеем в този свят, ако правилно го обичаме.
"Всеки жител на нашата къща, където живеех и аз, знаехме, колко грозен е Уродливия, нашата местна котка.
Уродливият обичаше три неща в този свят: борбата за оцеляване, да яде "ако нещо ще се появи", и така да се каже любовта. Комбинацията от много фактори, както и бездомничеството, в нашия двор, оставиха върху тялото на Уродливия незаличими следи.
Уродливия имаше само едно око. На същата страна му липсваше и ухото, а левия крак някога е бил счупен и изкривен под невероятен ъгъл, като по този начин се създаваше впечатлението, че котката винаги е била изкривена. Опашката му отдавна е била откъсната. Имаше само едно чуканче, което постоянно потрепваше. И, ако не бяха многото белези, които покриват главата и раменете, дори и грозен , той можеше да се нарече тъмно сива котка.
Във всеки, който някога поглеждаше към него, се появяваше една и съща реакция: "Каква грозна котка ! ". На всички деца беше строго забранено да го докосват. Възрастните хвърляха бутилки и камъни по него да го държат надалеч и го поливали с маркуч когато той се опитвал да влезе в къщата, или защипвали лапата му със вратата, така че той да не може да излезе.
Изненадващо, Уродливият винаги показвал една и съща реакция. Ако го пръскат с маркуч - той кротко измяуквал, докато на мъчителя не доскучавало от тази игра. Ако го замерят с нещо - събирал краката си, като че моли за прошка. Когато виждал деца, той се затичвал бързо към тях и потърквал главата в ръцете им и мъркал силно, молейки се за любов. Ако някой все пак го вземал, той веднага започвал да подръпва крайчето на блуза, копче или нещо друго,което достигне.
Но, веднъж кучето на съседа нападна Уродливия. От моя прозорец чух лай на кучета, виковете за помощ и командата "Долу!" на Собствениците на кучета, и веднага се втурнах на помощ. Когато аз стигнах до него,Уродливият бе лошо ухапан, кървеше и бе почти мъртъв. Той се опитваше да стане , треперейки от страх и болка. Неговият гръб, крак и задната част на тялото бяха напълно загубили своята оригинална форма. Неговият тъжен живот стигна до края. Следа от сълзи пресичаше челото му.
Докато стигнем дома ми , той пъшкаше и стенеше. Докато тичах към дома най-вече се страхувах да не го боли още повече. И той се опита да гризне (котешка целувка- бел. превод.) междувременно ухото ми.
Спрях и, задавена от сълзи, го гушнах. Главата на котарака докосна дланта на ръката ми, златните му очи се обърнаха към мен, и чух ... мъркане! Дори изпитвайки такава ужасна болка, котката е поискала за едно нещо - проява на любов! Може би една капка състрадание ... И в този момент аз мислех, че съм с най-любящото създание всички които срещнах в живота ми. Най-любящото и най-най-красивото. Той просто ме погледна,сигурен, че ще бъдете в състояние да облекча болката му.
Уродливия умря в ръцете ми, преди да се прибера у дома и седях дълго на вратата, като го държах в скута си.
По-късно, мислех много за това как един беден инвалид е в състояние да промени моите възгледи, за това какво е истинска чистота на духа, истинска любов и безкрайност. Така че това е истината. Уродливият ми разказа за състраданието повече от хиляда книги, лекции, или разговори. И аз винаги ще му бъда благодарна. Той беше осакатен в тялото, а аз бях с изкривена душа. Крайно време беше е за мен да се науча да обичам истински и дълбоко. Дайте любов към ближния си, без остатък.
Повечето от нас искат да бъдат по-богати, по-успешни, да бъдат силни и красиви.
А аз винаги ще се стремя за едно нещо - да обичам като Уродливия Котарак ..."
Искам да направя дарение / Търся благоро...
Wasteland (Пустош) - бриколаж арт инстал...
Приказка за две души: Никога достатъчно ...
Wasteland (Пустош) - бриколаж арт инстал...
Приказка за две души: Никога достатъчно ...
Благодаря , че си го харесала и споделила :)
цитирайС тази история ме върна преди няколко години в една сурова зима,когато пред стълбището на един блок,в който живееха предимно милиционери,стояха полу -умрели две котенца на може би три седмици.Целите бяха кожа и кости,с очи ,от които капеше кръв и гной.От блока излизаха хора,отиващи да разходят своите кучета,но това не им пречеше да ритат с крака тежи нещастни създания.Прибрах клетите животинки в едно мазе.Два дена се мъчих да ги храня с топло мляко,което едвам преглъщаха.Купих от аптеката хидрокортизон и с него мажех очичките им и ги хранех по три пъти на ден в продължение на шест-седем месеца докато оздравяха напълно.Кръстих ги Лъки и Чарли.Станаха едни хубави котета.Случи се на следващата година да намеря в контейнер за боклук,четири изхвърлени новородени котенца.По същият начин,както при горе описаният случай се грижих за тях в продължение на година,докато оздравяха и пораснаха,след което по интернет им намерих осиновители.Но думата ми е за друго-за изгубеното състрадание и уважение към живота-за милостта,която е напуснала хората към създания,които не са се родили по своя воля и бездушието,с което ги отминават и подритват.Често се питам,щом сме станали такива бездушни,към животинки,растения и не на последно място,към човеци сполетени от нещастия-какво бъдеще можем да очакваме за себе си и страната,в която живеем...
цитирайблагодаря ви и аз ,за човечността и добротата съхранила се във вас, особено твоята andrei ,аз също не обръщам гръб на страдалец... сърдечен поздрав приятели.
цитирайЯ! Благодаря за разпространяването на историята :) Дано докосне много сърца :) Щастлива и успешна 2012 за теб :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1375