Настанили се двамата пътници на масата и повикали кръчмаря:

        – Какво ще ни предложите за закуска?

   -Драги гости, съжалявам много но поради лошото време вчера не можах да отида на пазара и да заредя заведението. Мога да Ви предложа само хляб и свинска пържола.

         – Е, ще се задоволим с това, което имате – рекъл търговецът – а монахът само поклатил глава в знак на съгласие.

         Когато кръчмарят донесъл хляба търговецът отчупил половината от питата и подавайки я на монаха многозначително казал:

      – Заповядай приятелю, но днес е петък и доколкото знам религиозните обичаи забраняват на монасите да ядат месо. Е, на мене ще ми дойде множко, но аз ще сее постарая да се справя и с двете пържоли, а пък ти ще се задоволиш само с хляба.

         Монахът нищо не отвърнал само си помислил: “Бих могъл да кажа на хитрия търговец, че обичайте не забраняват на монасите да ядат месо, когато няма постни гозби, но ще се въздържа и няма да му кажа нищо”.

         След закуската двамата отново се отправили на път и пристигнали до брега на една река. Като не открили наблизо мост търговецът погледнал тъжно монаха и казал:

    – Приятелю мой, не виждам друг начин да преминем реката, освен да я прегазим. Но, аз така както съм облечен с тези скъпи дрехи не бих могъл да го направя.

      – Аз – отговорил монахът – ще си събуя сандалите, ще запретна расото и ще прегазя реката.

     - Ти би могъл да направиш едно голямо благодеяние, за което Бог ще те възнагради, ако ме пренесеш на другия бряг на реката – предложил сладкодумно търговецът.

         Монахът приел предложението на търговеца грабнал го на гърба си и нагазил във водата. Когато достигнал до средата на реката той се спрял и попитал търговеца:

    – Носиш ли пари?

    – Разбира се, и то много пари, защото направих добри сделки на пазара.

   - Щом е така аз ще те оставя тук, защото нашите обичаи ни забраняват да носим със себе си пари.

И хвърлил търговеца във водата.

Ние българите, вероятно не само по волята на съдбата, вече повече от 25 години газим дълбоката вода и носим на гърбовете си новобогаташите, те ни пришпорват, а ние не се сещаме да ги хвърлим във водата, както сторил монахът. Какво или ни пречи да се отървем от тях! Може би навикът да носим векове наред някого на гърба си – царе, патриарси, банкери, мутри и мутреси, феодали и не знам още какви особи (наши и чужди).

Ами дайте, братя българи, сега в дълбоката вода на сегашните размирици, да ги изхвърлим от просторните им палати и нека да си цапкат във водата докато им дойде акълът. Докато се осъзнаят и разберат, че ние не сме просто електорат, а народ с история, традиции и търпението ни не е безкрайно. Влаковете могат да търпят спрени по гарите, но стомасите ни искат гориво, а кожата ни топлинка. Даром няма кой да ни я даде!

http://www.sobstvenik.com/?p=3862
автор  ПЕТЪР МОТКОВ