Буржоазната пропаганда от по голямата част от света, представя демокрацията , като по-голяма и  стойностна  и като  голямо постижение в човешката история. В съзнанието на обикновения човек  думата "демокрация" се възприема като синоним на думата "свобода". Така че, когато обикновените граждани изведнъж научават, народните революционери са заклети врагове на демокрацията, те изведнъж решават , че революционерите са враговете на свободата. В действителност, демокрация и социална свобода - не само  че не е  едно и също понятие , то е точно обратното нещо ,може да кажа че са противоположни неща. Формално, разбира се,  демократичната система е много щедра  по отношение на обикновените работещи хора.
По закон във  всяка демократична  държава , работниците имат същите права както и  най-големите капиталисти. Всичко, което могат  президента , "олигарсите ", министрите, депутатите и други богати хора,  също така  би трябвало да се дава като  възможност  и на работника.
Например, правото да пътуват. Кой не обича да пътува? Моля, нека утре  си купува билет, и да се отправя във всяка една точка по света.
Право на почивка? Не е проблем. Днеска още да излита и  да гони  мухите на Канарските острови. Също така в пълен обем  трудещите се хора  имат правото на свободно слово. На всеки човек от народа  Законът позволява да издаде вестник  ,радио  или да отвори  собствен тв- канал.
Осигурена е  и свобода на събранията. Искате да основете конференция на работниците? Моля ви! Наемете ако искате и  Кремълския  Дворец , законът не забранява.
Имат   работниците и правото на достоен живот. Заедно с "олигарсите" всички обикновени граждани имат право да си купят един просторен апартамент, обзаведен с модерни мебели,  и да си купят нова кола и др. Като цяло, пълна хармония. Работника  във всяка демократична държава има същите права, както и  държавното ръководство наред  с милиардери и милионери.  Какво повече, както се казва...
Но във всичко това има един "малък", "нюанс". Правата, предоставени на народа   от демокрацията са  - мит. Всички тези права са на разположение за големи или много големи суми пари. Има пари - има право, без пари ... няма права и за съда както се казва...
Правата на работниците - са чиста  формалност, която  се осъществява в реалния живот, не повече от чудесата на приказките. Няма практически  възможност да се ползват при  демокрацията, правата на работниците , защото при капитализма, да бъдем свободни,трябва  да бъдем богати. Хипотетично, разбира се, един работник може да забогатее.. В редки случаи това става . Но за 90% от общата система  обикновените работници нямат този късмет  и шанс за развитие. Така че всички права на работниците си  остават  на хартия, а хартията както е известно на всички издържа, дори и демократичната "свобода". Така, демокрацията дава реални права само  на тези, които могат да платят. Други, чиито финанси изтичат   в празни портфейли могат да се радват на това , че на тях  най-малкото   не са им   забранили  официално да живеят .
 
Оказва се, че демокрацията - е същата  тирания, покрита с празни думи за несъществуваща "свобода". Следователно, борбата за социална свобода  и борбата срещу демокрацията - е  лицемерната форма на диктатура на буржоазията. Но  само да бъде  направен опит за постигане на правата   на народа в реалния свят, демокрацията поставя   пътя на обикновения  работен човек  полицейска закрила и, ако е необходимо, и куршуми.