"Единствената демокрация в Близкия изток" може да бъде само "демокрацията" в свят, в който е забранено на  "гражданите", за да  запазят  паметта на историческо събитие. Забравата  е станала  "национално" задължение.

Проблемът е, че да се забрави историята на  палестинския проблем не е лесно, защото той доминира цели 65 години след основаването на Израел .Съвсем наскоро правителството на Южна Африка постанови , че всички продукти  произведени в незаконните селища на Западния бряг трябва да бъдат ясно маркирани с  знак на неговия произход. Мярка, която вече е въведена в Европа, външният министър Либерман категорично заклейми като "расистка" ( хм ,за расизъм  който говори!).Новата правителствена коалиция  обеща да възобнови "преговорите" с палестинците (не се съмняваме в тези празни обещания). Вълна от убийства и изнасилвания  се свалят  арабите (и африканци, търсещи убежище). Всички кандидати за президент в Египет обещават  да се присъединят към борбата за правата на палестинците. Командата на израелската армия съобщава, че 3500 сирийски и ирански ракети, както и десетки хиляди ракети  на "Хизбула" в Южен Ливан са готови да се нахвърлят върху Израел  заради  Палестина. И така нататък, всеки ден.Вече 115 години, от  появата на еврейското  движение, конфликта между израелците и палестинците доминират в информационния поток.
 Основатели на ционизма са основаха и   мотото "земя без хора - хора без земя" (формулирано много по-рано  от британски християнски ционисти). Те тогава   считаха  "обетованата земя" за пуста. Разбира се че добре  знаеха, кой живее на нея , но ционистите бяха  европейци, а   в Европа на 19 век, на върха на империализма и колониализма, цветнокожите  не ги смятаха  -  за хора.
Когато Херцел предложи идеята за "еврейска държава", той нямаше в предвид   Палестина, а някоя част на Аржентина. Планът му беше да разчистят района от местните жители, но само след като местните жители  разчистят всички змии и опасни животни.
   В своята книга "Der Judenstaat"  той не пише и  една дума за арабите - и това не е случайно. Когато Херцел я  е написал, той дори не е  имал предвид страната. Спомената от него е само  в краткосрочна глава  , за да добави в последната минута, "Палестина или Аржентина?Херцел не е говорил за  изгонване на  жителите на Палестина. Във всеки случай, това би било невъзможно, тъй като той е поискал от турския султан, за да направи палестинския харта. Султан е халиф - духовен водач на всички мюсюлмани в света, и Херцел се е боял  да развие тази тема с него .Това обяснява един любопитен факт: еврейското  движение никога не даде ясен отговор на основния въпрос: как да се създаде "еврейска", "държава" в земята, обитавана от други хора. Аз се съмнявам дали са си  да отговорили , и до ден днешен.
  Но той просто изглежда без отговор. Някъде в дълбините на  на колективното творчество,  евреите винаги са знаели отговора. Това е толкова очевидно, че няма нужда да мисля над него. Малцина имат куража да го каже на глас. Той е, така да се каже, построен в генетичния код на еврейското - ционистко движение и на плода - "Израел", "държава".Кодът казва: "еврейска ", "държава" - цялата "земята на Израел". И затова - абсолютното отрицание на възникването на палестинска държава, когато това може да бъде, без значение къде на тази  земя, и на всяка цена.
     Основната задача на ционисткото -израелско  / движение - "Израел" да се създаде "държава", "Израел" на цялата територия на историческа Палестина между Средиземно море и река Йордан. С други думи,  да се предотврати създаването на палестинска арабска държава.Ако  се разбере тази основна идея, всичко  придобива смисъл на това  което се е случило през последните 115 години. Всички обрати, на пръв поглед, противоречия и отклонения, всички решения са абсурдни логични.
C въздуха  политиката на  Израел има тенденция на река стремяща се към  към морето. Ако срещне  препятствие, тя го заобикаля. Като с това тя  се отклонява  надясно и наляво, и понякога се връща. Но запазва невероятна решимост за постигане на целта.Основният принцип е да отива  на всякакъв компромис, което позволява да  се получи това, което е възможно  да се  получи в този момент, но без да се губи от поглед крайната цел.
Тази политика  позволява да  се правят компромиси по всички въпроси, с изключение на една: появата на арабска палестинска държава, която ще одобри съществуването на палестинския арабски народ.Всички до сега  Израелски правителства се борят с  този развой на събитията по всички възможни начини. В тази връзка, няма разлика между Бен Гурион  който в своето време  направи тайна сделка с йорданския крал Абдула да се предотврати създаването на палестинска държава разгледана от  събранията на  Резолюцията на  ООН през    1947, и Бегин  ,  уговорил се  с Ануар Садат  да изведе Египет от  "Израелско" - Палестинската война. Да не говорим за прочутата мисъл на Голда Меир: "Няма такова нещо като палестинския народ". Следвайки  същата логика в Израел се сменяха правителства след правителства.Единственото изключение е от Осло, в които обаче палестинска държава също не се споменава. С подписването на споразумението, Рабин със създаването на държавата  също не  бързаше. Вместо това, той изведнъж застана в средата, все едно зашеметен от собствената си смелост. Той се поколеба  и това колебание му коства живота с помощта на израелската контраатака.Днес битката за незаконните  поселенията е  - неразделна част от този процес. Основната задача на "заселниците",  е да направят създаването на палестинска държава невъзможно. Всички  израелски  правителства открито или мълчаливо ги подкрепиха. Разбира се, от гледна точка на международното право, селищата са незаконни, но много от тях са незаконни и по Израелските правни норми. Те се наричат ​​"незаконни ", "забранени" или не получили  разрешение ", и така нататък. Израелския  върховен "съд" се  разпореди  за разрушаването на някои от тях, но те бяха игнорирани от правителството..Заселниците лъжат най долно  твърдейки , че нито едно от населените места не  са създадени без съгласието на  правителство. Всъщност, всички "незаконни" селища веднага биват  свързани  с мрежи за електричество и вода,  отделни за тях  нови пътища, и армията се втурват в   тяхната защита.Защо тогава е отрицание на палестинска държава?
Логично, това може само да доведе до създаването на състояние на апартейд на цялата територия от  Средиземно море до река Йордан. В дългосрочен план,  да се съхрани тази държава  няма да бъде възможно , защото  ще възникне  "двунационална държава " с арабско  мнозинство, което е абсолютно неприемливо за почти всички израелски евреи. Какво остава?
 Единственото възможно решение е да се прехвърлят всички араби от другата страна на река Йордан. В  някои от десните кръгове говорят за това доста  откровено а  йорданската  монархията много се страхува..Но 1948 е отдавна отминала. Светът се е променил. Това, което изглеждаше в очите на света, подходящ за малкия  "Израел" след "Холокоста", няма да бъде толерирано от мощения и арогантен "Израел". Днес тя е една мечта.
 Това означава, че етническо прочистване - единственото  алтернативно решение на конфликта на базата на "две държави" - е невъзможно. "Основната цел е дошла до " задънена улица.
   Често се казва, че Палестинско-Израелския " конфликт -  е сблъсък  на неудържима сила с непоколебима обект. Тя ще доминира  и за вбъдеще в живота и в  живота на бъдещите поколения ...