Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2010 16:46 - Много анархисти, малко анархизъм
Автор: afrodita1 Категория: Новини   
Прочетен: 1105 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.03.2012 19:49


Интервю с Ноам Чомски -за анархизма и неговите възгледи.. image Каква е вашата критика към днешното анархистическо движение?
 

В него има значителен брой хора. Впечатляващ брой, които по някакъв начин се считат свързани с това, което те наричат анархизъм, но има ли наистина едно движение, което може да се сравни със съществуващото в миналото? Преди 20 години бях в Мадрид. Беше 1 май, имаше огромна манифестация със стотици хиляди хора от CNT. Каквато и да е критиката срещу анархистите в Испания, това беше нещо на място, от което се излъчваше сила. Анархизмът в САЩ днес е разпокъсан – една секта се бори срещу друга, всяка група се занимава най-вече с атаки срещу другите. Само от време на време се извършва важна работа и е трудно да си представиш, че всички тези хора виждат себе си като едно анархистическо движение – част от една активна левица. Интересите на различните групи се разминават. Ако минете по главните коридори на Масачузетския технологичен институт, ще видите множество активни, ангажирани с най-различни дела студенти, но те са разединени и между тях няма координация. Има разпад на секти и липса на взаимна толерантност. Затова основната ми критика е, че това движение трябва да започне да се организира и да преодолее разцепленията си.

Ние нямаме точни отговори на всички въпроси за това какъв вид общество желаем, следователно има место за конструктивни и смислени дискусии относно нашата тактика, нашите приоритети, за да се преодолее разпокъсаността и сектантството. За съжаление, много рядко наблюдавам такива спокойни и културни дискусии между другари.

На въпроса как да бъдем по-ефикасни, с какво да започнем? Не е нужно човек да помни всички проблеми, които стоят пред човечеството, но най-тежките не бива да изпускаме от погледа си. Например въпроса за замърсяването и разрушаването на околната среда. Анархистите трябва да обърнат нужното внимание на тази тема, тъй като тя е свързана с политически, но и с технологични решения. Съществува течение в анархизма, което е против науката, а такова отношение по екологичните въпроси е опасно – ние ще се нуждаем от още по-развита технология, за да може човечеството да преодолее заплахите, като не забравяме, че трайното решение на тези проблеми е невъзможно без радикална социална промяна.

Трябва да сме наясно, че не е достатъчно да искаме едно справедливо общество. Ако искаме да бъдем ефикасни, трябва да правим разлика между това, което предлагаме, и действията в негова подкрепа. Например, от една страна ние предлагаме всички да живеем в мир, обич, без йерархия, като кооперираме силите си. Това са прекрасни предложения, но за да ги постигнем, се нуждаем от по-ясни и конкретни цели, като очертаем пътя от днешното статукво до целта. Затова най-напред ще ни бъде необходимо да опознаем социалната и икономическа действителност и да развием идеи как да създадем институции на бъдещето в рамките на съществуващото общество, за да го променим по-лесно. Тези стъпки трябва да бъдат съобразени с днешната действителност, а не да ѝ обръщаме гръб. Това е единственият начин да бъдем ефикасни.

Ако разгледаме сериозните анархистически списания, например английското Freedom („Свобода“), което е едно от най-старите, ще установим, че то се занимава най-много с реформаторските въпроси и аз мисля, че така трябва да бъде: правата на работниците, екологичните теми, проблемите на социалната справедливост. Това е нужно, за да се поддържа курсът към една сериозна дългосрочна промяна. Ако ние поддържаме само крайните цели, без да подкрепяме ежедневните конкретни стъпки към тях, това ще ни изолира като активисти и ще доведе до разцеплението ни в многобройни секти, до стесняване на мисловния хоризонт, липса на солидарност и на обща борба, което е днешната патология на маргинализираните сили на левицата.

Тъй като ние се стремим към общество без държава, това не означава ли, че трябва да бъдем против всякакви мерки в днешно време, които държавата предприема и които я правят по-силна, макар някои да считат, че такива мерки ограничават властта на едрия капитал?

Много изследвания показват, че властта на големите корпорации е пряко свързана с привилегии, предоставени им от страна на държавата, и че правителството е пленник на частните интереси. Ако нещата стоят така, премахването на държавата не е ли по-печелившата стратегия?

Отговорът е много прост. Това не е никаква стратегия. Едно голо “Да разрушим държавата!“ има същата стойност като “Да има мир и справедливост“. Въпросът е как да започнем? Познаваме ли пътя? Ако направим това утре, всичко ще се разпадне, защото в момента няма какво да поставим на нейно място. Ако имахме мрежи от кооперативи, от комунални организации, контролирана от работниците индустрия и то на международно ниво, тогава можем да говорим за разрушаване на държавата. В днешния свят една такава позиция остава на чисто академично ниво. Ние трябва да се занимаваме с реалностите. Има различни системи на властта, които са пряко свързани една с друга. Една от тях е властта на капитала и тя е може би най-опасната, тъй като представлява частна тирания без обществен контрол и е пряко свързана с държавната власт.

Да разгледаме системата на здравеопазването – каква е нашата стратегия, за да се борим срещу факта, че милиони хора в САЩ нямат никакво здравно и социално осигуряване? Това е истински проблем. Частната здравна система е овладяна от фармацевтичните фирми и правителството няма възможност да определя цените на лекарствата. Следователно днес имаме здравеопазване, което е строго организирано в унисон с интересите на властта и богатството. Тази система е много опасна за обикновените хора и е много изгодна за богатите. Трябва да се занимаем и с краткосрочните отговори на проблемите на хората. Какво иска една много голяма част от населението? Да се установи една разумна социална система за здравеопазването. Тази цел се поддържа от населението и се отрича напълно от мрежите на държавата и частния капитал, но това не значи, че днешната система в тая сфера не може да бъде разрушена.

Как да се отнасяме към факта, че демократическата партия в САЩ се е продала напълно и отрича даже държавната застраховка като алтернатива на частните?

Гневът на една част от населението няма нищо общо с анархистическите позиции. Това е едно обикновено човешко отношение към този проблем. Ако ние наистина искаме да разрушим властта на държавата и капитала, трябва да бъдем наясно, че това не може да се постигне, без да организираме работниците. Не трябва да позволим на десните агитатори да организират хората, които имат реални проблеми, по утъпкания път на фашизма, ние трябва да бъдем на улиците и да организираме хората съобразно техните проблеми. Те са очевидни. Трябва да ги вкараме в рамките на дългосрочните анархистически проекти. Тази е областта, в която анархистите следва да работят и да се борят.

Нека разгледаме някои от възможностите пред анархистическите организации. В последните години се наложи диктатът на финансовите интереси над производството, което се отдалечава от нашата страна. През 1970 година финансовите институции формираха около 3% от националния продукт, сега техният дял е почти една трета. Производството се разрушава в интерес на капиталистите, които произвеждат в Мексико или Китай.

Днес дори и финансовият елит признава, че има сериозна екологична криза, която го застрашава. Затова вече и капиталистите предлагат екологични решения от страх да не изгубят всичко.

Ако ние не можем да организираме съпротивата на американските работници около днешните им проблеми, ние няма да имаме движение. Техните фабрики се разрушават и цели градове потъват в мизерия. Работниците във Флинт (щат Мичиган) или в Гари (щат Индиана) не трябва да наблюдават безпомощно това, което става. Те биха могли да завземат фабриките и да ги ръководят самостоятелно, като ги трансформират. За това те не се нуждаят от поддръжката на държавата. Човек не може да повлияе на частната тирания, но може да въздейства върху правителството и това се е случвало често. Ако е нужна някаква финансова подкрепа за пускането в действие на обновените фабрики, тя сигурно е далеч по-малка от сумите, които бяха дадени на банките. Но за такъв демарш се нуждаем от подкрепата на населението. Дори консервативните идеолози не твърдят, че работниците могат да работят само в полза на собствениците или на тези, които притежават акциите. Това са реалистични и лесно постижими цели. Това е реална стратегия на организиране, която комбинира истинските проблеми на хората с нашите дългосрочни цели. С това трябва да се занимаваме, а не с абстрактни въпроси. Това не значи, че трябва да се откажем от големите цели – точно обратното: това е пътят да ги постигнем. Толкова много хора са убедени в справедливостта на целите и идеалите на анархизма, но днес те се борят едни срещу други, вместо да се занимават с проблемите на хората.

28 март 2010



Тагове:   малко,   Много,   анархизъм,   Чомски,   ноам,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: afrodita1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1024390
Постинги: 696
Коментари: 514
Гласове: 1375
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031