Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Блогрол
1. Любим линк
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
Постинг
10.07.2010 00:14 -
Малко поезия
Автор: afrodita1
Категория: Поезия
Прочетен: 942 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2012 19:53
Прочетен: 942 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 21.03.2012 19:53
По принцип не си падам много по поезия, предпочитам сюрреализмът, което си е като един вид фантастична поезия, нали така, ми ето за любителите и поетите (хехех)...
Тихо есенният вятър шепти,
загърбил есенните тревоги.
Тихо есенният вятър шепти,
навявяйки мисли за отиващото си лято.
Тихо есенният вятър шепти,
а негов хора са хилядите есенни листа.
Тихо есенният вятър шепти,
а негов театър е цялата земя.
Тихо есенният вятър шепти,
оставяйки споменът за своята песен.
Тихо есенният вятър шепти,
носейки мириз на изсъхвали листа.
Тихо есенният вятър шепти,
тихо се стелят пожълтелите листа.
Тихо есеният вятър шепти,
пеейки песен за идващата вече зима.
Тихо есенният вятър шепти...
********************************************************
“Недей да забравяш”- шепне споменът в мен-
някак тревожно, обезпокоено, дори умолително.
Защо ли споменът зове?
Защо?
Може би този така ярък спомен иска
Да призове отново онези отминали дни,
В които все още господар беше
Романтиката, а не безличният реализъм?
“Недей за забравяш”- шепне споменът в мен.
Не, аз няма да забравя,
Но как да върна отминалите дни и
Тяхното очарование?
Как отново да бъда онова, което бях-
Истинският АЗ, а не днешната
Негова сянка?
Как?- Кажи ми, спомен в сърцето.
“Недей да забравяш”- шепне споменът в мен-
някак тревожно, обезпокоено, дори умолително.
Защо ли споменът зове?
Как да върна отминалите дни?
Кажи ми, спомен, пазен в сърцето?
от брат ми Жеко
Тихо есенният вятър шепти,
загърбил есенните тревоги.
Тихо есенният вятър шепти,
навявяйки мисли за отиващото си лято.
Тихо есенният вятър шепти,
а негов хора са хилядите есенни листа.
Тихо есенният вятър шепти,
а негов театър е цялата земя.
Тихо есенният вятър шепти,
оставяйки споменът за своята песен.
Тихо есенният вятър шепти,
носейки мириз на изсъхвали листа.
Тихо есенният вятър шепти,
тихо се стелят пожълтелите листа.
Тихо есеният вятър шепти,
пеейки песен за идващата вече зима.
Тихо есенният вятър шепти...
********************************************************
“Недей да забравяш”- шепне споменът в мен-
някак тревожно, обезпокоено, дори умолително.
Защо ли споменът зове?
Защо?
Може би този така ярък спомен иска
Да призове отново онези отминали дни,
В които все още господар беше
Романтиката, а не безличният реализъм?
“Недей за забравяш”- шепне споменът в мен.
Не, аз няма да забравя,
Но как да върна отминалите дни и
Тяхното очарование?
Как отново да бъда онова, което бях-
Истинският АЗ, а не днешната
Негова сянка?
Как?- Кажи ми, спомен в сърцето.
“Недей да забравяш”- шепне споменът в мен-
някак тревожно, обезпокоено, дори умолително.
Защо ли споменът зове?
Как да върна отминалите дни?
Кажи ми, спомен, пазен в сърцето?
от брат ми Жеко
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1375
