Това е, когато с треперещи  ръце
очакваш новото  утро,
да почувстваш отново
ароматния вкус на кафе.

Това е, когато главата се  върти
при мисълта, за брилянтното докосване,
и тънките метални струни на китарата.

Това е, когато захвърляш всичко
и  летиш  обратно  към дома ,
за да прочетеш една и друга  страница,
от твоята започната  проклета книга.

Това е, когато вдигаш главата си нагоре и отлиташ.
И  чувстваш студената болка в  сърцето
, когато  мрачна  е нощта навън.

И когато ,  надниквайки  в очите на минувачите
с тънката нишка на надеждата
че този човек  ще бъде именно този
kойто чакаш цял живот.

Това е, когато тъпанчетата избухват,
 в очакване на ритъма и писъците,
на мотащата се наоколо  тълпа.

Това е, когато държиш  ръцете камера  ,
 с нежност  галиш обектива и очите ти се разширяват.
и ти  просто стоиш  в средата на стаята
,и  се усмихваш.