Годината е 1979. Дороти и Джон Пекам пътуват към Хаваи на круизен кораб. Запълват дългите часове, пишейки бележки и слагайки ги в празни бутилки от шампанско. Хвърлят бутилките в океана, без да се надяват на чудо, просто за развлечение.

Бележките завършват с посланието, ако някой ги открие някъде на някой бряг, да им отвърне. Дори слагат по 1 долар във всяка от тях - за марка и плик.

На 4-ти март 1983 година, на 70-тия рожден ден на Джон, те получават писмо от Хоа Ван Нгуен - бивш войник, участвал във Виетнамската война. Хоа разказва как той и брат му намерили бутилка с писмо, подписано от Пекамови, докато плавали на петнайсетина километра от брега на тайландската провинция Сонгкхла.

Носещи се по водите на Тихия океан в малка разнебитена лодка, те се опитвали да избягат от ръцете на комунистическия режим в Тайланд.

Братята приемат писмото в бутилката като знак, като символ на надеждата, като отговор на молитвите им, и събират сили да продължат.

Семейство Пекам, изненадани и удивени, намират Сонгкхла на картата и виждат, че бутилката им е пропътувала 9 000 мили (1 миля = приблизително 1,6 км) от тогавашната им дестинация Хаваите.

Пекам започват дългогодишна кореспонденция с Хоа. Получават снимки от неговата сватба, а 9 месеца след това - на новородения му син. Той споделя с тях и желанието да направи най-доброто за съпругата и детето си.

В едно от писмата си Хоа отправя молба към Пекам - да помогнат на него и на семейството му да се преместят в Щатите. Семейство Пекам не се поколебава и за секунда.

След месеци работа с американската имиграционна служба, двете семейства най-накрая се срещат. През 1985 г. самолетът от Тайланд каца в Лос Анджелис - момент, който превръща една дълга кореспонденция, започнала случайно и по невероятен начин, в истинско и реално приятелство до живот.

Това не е сценарий от филм на Hallmark, а реална случка. Доказателство за това как понякога най-невъзможните истории са напълно възможни. И истински.

А такива истории трябва да се споделят...