Блогът на Samira Dusheva :: Какво ще роди нощта?

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.01.2011 12:57 - Какво ще роди нощта?

Автор: afrodita1 Категория: Други

Прочетен: 928 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 03.01.2012 17:31

Невероятна статия на Едгар Морен, публикувана е в -Седмичник за изкуство, култура и публицистика, а самото заглавие звучи толкова мистично...

През 2010 г. планетата продължи лудия си бяг, задвижван от механизма глобализация-озападняване-развитие, което наука, техника и печалба без контрол и регулация подхранват.

Под егидата на един необуздан финансов капитализъм уеднаквяването на света продължи да се развива, в същото време то продължава да предизвиква като реакция редица „затваряния” – етнически, национални, религиозни – които влекат след себе си размествания и конфликти. Свободата и толерантността отстъпват, фанатизмът и опростенчеството настъпват. Бедността се прелива не само в охолството на средната класа при една част от населението на Земята, а преди всичко в безкрайната нищета, изхвърлена в огромни бидонвили. Озападняването на света е придружено с вече отчетливо видимия упадък на Запада. Най-старата, най-населената, най-бързо растящата икономически и най-изнасящата до такава степен притеснява страните от Запада, от Изтока, от Юга, че те изпитват страх да присъстват на връчването на една Нобелова награда на един китайски дисидент. През 2010 г. за първи път три страни от Юга замислиха проект, противен на всякакво западно влияние: Турция, Бразилия и Иран създадоха този прецедент. Растежът, блокиран от икономическата криза на Запад, се развива с висока скорост в Азия и Бразилия. Вместо да даде нов тласък на хуманизма в световен мащаб, глобализацията улеснява абстрактния космополитизъм на бизнеса и връщането към затворените партикуларизми и абстрактни национализми, доколкото те се абстрахират от колективната съдба на човечеството. Развитието не е само стандартната формула за озападняване, която не държи сметка за особеностите, солидарността, знанията и изкуството да живееш на традиционните цивилизации; неговото технико-икономическо развихряне предизвиква деградация на биосферата, която заплашва човечеството с бумерангов ефект. Западът в криза се експортира като решение, което в крайна сметка допринася за собствената му криза. За нещастие, кризата на развитието, кризата на глобализацията, кризата на озападняването са невидими за политиците. Те са закачили политиката за икономистите, за да я теглят те, и продължават да виждат в растежа решението на всички социални проблеми. По-голямата част от държавите се подчиняват на нарежданията на МВФ, който преди всичко проповядва сурови мерки за сметка на населението. Навсякъде правото на решения е право на пазарите, т.е. на спекулацията, т.е. на финансовия капитализъм. Почти навсякъде банките, чиито спекулации допринесоха за кризата, са спасени и запазени. Пазарът се преобрази в съдба, на чиято сляпа сила човек може само се подчинява. Недостатъците в навсякъде преподаваното мислене, което разделя и парцелира знанията, без да може да ги обедини, за да бъдат посрещнати глобалните и фундаментални проблеми, най-много се чувстват в политиката. Оттук идва и всеобщото заслепление, но всички вярват, че можем да разполагаме с предимствата на едно „общество на знанието”. Решаващият показател за регреса на планетата през 2010 г. е поражението на Барак Обама - личността, която най-добре съзнава сложността на планетарните опасности, които заплашват човечеството. Неговата първа и скромна инициатива да започне да решава израело-палестинския проблем, искането за замразяване на строителството на Западния бряг бе отхвърлено от правителството на Нетаняху. Консервативните сили, евангелистите и част от еврейската общност в САЩ парализираха всеки опит за натиск върху Израел, пък бил той и само спирането на техническата и икономическата помощ. Деградацията на положението в Афганистан пречи на Обама да намери мирно решение на конфликта, а в същото време е очевидно, че военно решение няма. Президентът все още устоява на обединения натиск на Израел и на арабските държави да се намеси с военна сила в Иран. На за палестинския народ положението стана отчайващо. Докато САЩ и Русия постигнаха през 2010 г. споразумение за намаляване на ядрените оръжия, пожеланията за всеобщо ядрено разоръжаване - единствен път към спасение на планетата - губят всякакъв смисъл пред арогантността на Северна Корея и вероятното създаване на атомно оръжие от Иран. Ако всичко продължава така, ядреното оръжие ще бъде миниатюризирано, всеобщо разпространено и приватизирано. Всичко благоприятства подема на екстремистите, включително в Европа. Европа е не само недовършена, но и това, което изглеждаше необратимо, като общата валута, е заплашено. Европа, на чийто творчески ренесанс се надявахме, остава стерилна, пасивна, задъхваща се, неспособна и на най-малката инициатива - както по израело-палестинския конфликт, така и по спасяването на планетата. Нещо по-лошо – ксенофобските и расистки партии, които проповядват разпадането на Европейския съюз, се активизират. Те остават в малцинство, както беше в продължение на десет години нацистката партия в Германия, за която никой в най-културната страна в Европа, в страната с най-силна социалдемокрация и комунистическа партия, не можеше да си представи, че може легално да дойде на власт. Движението към катастрофите ще се забърза през следващите десетилетия. Към заслеплението на homo sapiens, на чиято рационалност липсва сложност, се прибавя заслеплението на l"homo demens, обладан от своите бесове и своите омрази. Смъртта на тоталитарния октопод бе последвана от страхотно развихряне на октопода на религиозния фанатизъм и октопода на финансовия капитализъм. Силите на разединението и на разлагането настъпват навсякъде. Все пак, разлагането е необходимо за новите обединения и те изникват на основата на обществата почти навсякъде. Навсякъде се множат силите на съпротивата, на възстановяването, на откритието, на създаването, но те са разпръснати, без връзка помежду си, без център, без преден фронт. А това, което е организирано административно, йерархизирано и централизирано, е склерозирало, сляпо, понякога репресивно. През 2010 г. в интернет изскочиха нови възможности за съпротива и за обновление. Наистина, през предишните години наблюдавахме, че ролята на интернет нараства и става все по-разнообразна. Наблюдавахме как се превръща в документираща и информираща сила, която няма равна на себе си; наблюдавахме как увеличава привилегированата си роля във всички видове комуникации, включително комуникациите, използвани от финансовия капитализъм, и шифрираните комуникации между мафиоти и между терористи. През 2010 г. се засили неговата културна демократизираща сила, която позволява безплатното изтегляне на музика, романи, поезия – нещо, което накара държавите да се опитат да премахнат безплатността на изтеглянето, за да закрилят не само авторските права, но и търговските печалби на експлоатиращите авторските права. През 2010 г. се прояви и голямата му съпротивителна – информираща и демократизираща – сила: в Китай и при трагичните репресии, съпътствали фалшифицираните президентски избори в Иран. И накрая, разбиващият Уикилийкс. Забележителното е, че държавите въобще не са загрижени да овладеят или най-малкото да контролират „пазара”, т.е. спекулацията и финансовия капитализъм, но за сметка на това се опитват да задушат демократизиращите и либертариански сили, които са достойнството на интернет. Надбягването между вероятното, което отчайва, и невероятното, което носи надежда, започна. Всъщност, те са неразделими – надеждата се храни с това, което води към отчаянието. Вероятното не е сигурно и често тъкмо неочакваното се случва. Към 2011 г. трябва да приложим турската пословица: „Нощите са бременни и никой не знае какъв ден ще родят.”

Нагоре