За да задоволи първата си страст, изобщо не е било нужно министърът на регионалното развитие (“постиженията” на това ведомство са добре известни) да става президент: има доста домове за сираци, домове за деца с увреждания – широк простор за изява! Ако му е малко – да обиколи и старческите домове, болниците, копторите на крайно бедните, все ще открие кому да смени памперса… и да получи дълбоко морално удовлетворение.

Второто изказване на господина обаче е по-важно. То говори за две неща:

— или че новият президент е едно посредствено човече без забележима обща култура (разказът “Андрешко”, написан през 1903 и преработен през 1938, се учеше в училище) – накратко, в прав текст казано, ГЛУПАК;

— или че е съзнателен МЕРЗАВЕЦ, който твърдо застава против най-съществените качества у хората – чувството за солидарност, при това безкористна, усетът за елементарна човешка справедливост, както и онова, което наричаме “чест”, а и да не забравяме за милосърдието, проявено от каруцаря спрямо арогантния чиновник, служителя на “студеното чудовище” държава.

Достатъчно е да прочетете творбата на Елин Пелин (например тук), пък сами решавайте кой от двамата действащи персонажи е “хитрец”, “тарикат”, “скот” и “разбойник”.

А относно президента, в полза и на двете горни твърдения свидетелства казаното от него, че напоследък доста обикалял страната, за да се срещне, буквално, с обикновените хора от местните елити.

Обикновени? От елити? Звучи като от класация за кандидат-студентски бисери. Тогава изводът би трябвало да е, че наистина имаме един рядко глупав президент (избран с гласовете на по-малко от една четвърт от имащите право на глас).

И все пак везните повече се накланят в ползата на дефиницията “мръсник”. Защото “местните елити” се състоят от местните мутри, местните заслужили доносници на ДС, местните реститути, местните бюрократи, сиреч местната периферия на управляващата политико-икономическа класа, благодарение на която осемдесет на сто от населението на страната или е под чертата на бедността, или опасно близко до нея, защото именно законите на същата доминираща класа, привилегиите й, действията й, бездействията й – те са отговорни за социалното неравенство, несправедливостта, стопанската и нравствена криза в България. Държавата – това са те. Друга няма и не може да има (именно нея държавникът генерал Дьо Гол нарича “студено чудовище”).

Колкото до Андрешко – този литературен герой се оказа отличен индикатор за измерване кой кой е всред сегашните ни дейци от всякакъв род: дали глупак, дали мръсник, дали просто човек с поне капка достойнство и здрав разум.

от Свободна мисъл