източник
Свободна мисъл

Италианският ляв коммунист Амадео Бордига писал, че мрази фашизм за много неща, но най-вече заради това, че е породил явлението “антифашизъм”. Тук се има предвид не уличните бойци, които се опълчват на крайно дейсните, а самата антифашистка идея за единен фронт, за съвместна борба рамо до рамо с либералната буржоазия и сталинистите за парламентарната система и “честните избори”. Излиза, че фашизмът е максималното зло, трябва всички да се фиксираме върху него.
И понеже фашистите не бързат да напускат историческата сцена, за което свидетелстват изборните резултати във Франция и Гърция, според антифашистката логика е очевидно, че времето на борба за безкласово и бездържавно общество никога няма да настъпи. И понеже винаги или почти винаги ще съществува заплахата фашизъм, винаги ще е необходим единен фронт на борба “за демокрация”. А задачите на социалната революция се отлагат безкрайно.

Нещо повече. Според логиката на антифашизма не само буржоазният парламентаризъм, но и воденето на войни от държавите е оправдано с аргумента, че противникът на демокрацията е жестока диктатура начело с някой пореден “нов хитлер”, който преследва инакомислещите и тероризира етническите малцинства. Принципната, антивоенна интернационалистка позиция (против всички елити и експлоататори, за войнишки въстания срещу собствените генерали, за стачки в тила и дезертьорство на фронта) не просто остава на заден план, тя се оказва направо изключена благодарение на антифашизма – и то завинаги. Защото в капиталистическия свят винаги ще има диктатори, които се борят с т.нар. “демокрации” и обратно. Поне досега така е било. Но в действителност войните се водят не заради човешки права, а за да могат няколкото силни държави или частни компании да установят своя контрол над природни и човешки ресурси, над географски пространства и работна ръка… всичко това под лозунга “да победим диктатурата”!

От казаното не следва, че не бива да даваме отпор на десните по улиците. Но нима противодействието на фашизма задължително трябва да върви в комплект с илюзиите за прелестите на парламентарната система или ленинизма?

Справка:
Левите комунисти в Италия, застанали на позицията на Бордиги към антифашизма, са били разни хора. Някои останали верни партийци с мечти за завземане на политическата власт. Други, например Онорато Дамен и неговите последователи, стигнали до идеите за пролетарска самоорганизация и самоуправление отдолу чрез местни съвети и общи събрания, като разглеждали своята политическа партия по-скоро като колективен агитатор. Но и двете групи били на мнение, че силовото противопоставяне на фашистите е необходимо, без то да се превръща в цел и приоритет.

Михаил Магид