2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2014 14:12
"Защо се появяваш пак?Идваш в моите сънища като неканен гост" я попитах.
"Аз съм твоята любов!" отговори ми тя,толкова уверено!
Отвърнах ядосан:
-Отдавна съм те прогонил от сърцето си,а сега се вмъкваш тайно в сънищата ми?!
-Ако сърцето ти не ме зовеше,нямаше да се появя в съня ти."
Погледна ме и с погледа си все едно ме наричаше лъжец.
Разбрах че пред погледа й не мога да лъжа.Накaра ме дълбоко да се замислям какво да отговоря.Почувствах се слаб.Останах безмълвен.
Попитах я:
-Какво искаш от мен?Не ме желаеш,но ме безпокояваш?
-Не идвам защото искам нещо,а защото ти искаш.
Толкова е права,но не трябва да й го кажа.Трябва да я отпратя!
...Но как като всичко в мен я желае.Като сърцето ми вместо нощем да заспи с мен,бодува пред погледа на луната с молитви да пожелава идването й.Да плаче като наранено дете,докато ехото на гласа му недостигне слуха й.Как да я забравя като съзнанието ми копнее за очите й и ме събужда в света на сънищата да я посрещна,да й отворя вратата?Как като вятъра разнася на крилата си приятното й ухание и съблазнява ръцете ми да я докоснат.
Молех времето да ми помогне.Затварях очите си в клетка да ги леша от това да я зърнат.
Заключвах ръцете си в окови да им забраня допира.Хвърлях кубчета лед в сърцето си да потуша огъня,който гори в него,но...
Времето ме предаваше,очите ми пак намираха тунел през който да се измъкнат от клетката,ръцете ми се сдобиваха с неограничени сили от желанието и възбудата,която изпитваха,а сърцето ми превръщаше кубчетата лед във въглени.
Не ми оставаше освен да поискам помощ от самата нея.Обещах й че ще е последното нещо,което ще й поискам.
Първото за което се сетих:
-Погледни ме,кажи ми че ме мразиш!Унищожи вскичко в мен! Пепелта да замъгли пътя между сърцето ми и теб.
-Дори и да те намразя,ти не решаваш дали да ме изкараш от тази врата.Домакинът тук е сърцето ти.Това е неговата присъда.Говори му да ме забрави ако можеш...Но мисля че човекът и сърцето говорят на различни езици...
Или е много лоша или е много права!
Алекс Омари