Нито Америка, нито Китай са най-силните играчи в света. Най-рязкия и най-безмилостен - това е появяващия се  глобален  системен кризис, основното оръжие, чийто се  явява е стратегическата несигурност, принуждавайки  президенти, крале, премиери и министри, да правят  все  повече грешки.

 Ето няколко  примери за проява на същата тази несигурност,  но сами се досещате в действителност те, разбира  се, много  повече.

 В глобалната икономика продължава странна и колебаеща се  нестабилност. Как  добре са го забелязали в това отношение , Нуриел Рубини и Иън Бремър,  "Икономиката на света седи върху огромни резерви от  пари в брой, и чака края на сегашната ера на политическа и икономическа несигурност. Много от тях ще трябва да чакат дълго време."

Вероятността от втора вълна на световната икономическа криза вече е много по-висока от гледна точка на хипотетичен  и вдъхновяващ растеж. Много хора които не  са глупави овци- наблюдатели смятат, че тази втора вълна вероятно ще бъде придружено от остра социална криза. Може би ще е такава, каквато  светът някога е виждал през последните шейсет години. Дали няколкото милиона долара  в арабските страни  са предвестници  на глобална социална криза?

 Все повече се забелязва приплъзване в   процесите на глобализация .

Във въздуха витае чувството, страха  че нещо ще се случи и това нещо няма да е на добро.  затова не е изненадващ, все  по растящия  инвестиционен протекционизъм.

От друга страна, драстично   увеличаване на регионалните тенденции и регионални участници. Източна Азия, Южна Азия, Латинска Америка и Близкия Изток са открили ново геополитическо и икономическо влияние. Все по-често във всеки регион на страната трябва да намират своя собствен път на икономическо развитие, енергийната и продоволствената сигурност, както и ефективна инфраструктура, и те трябва да го правят  в един свят, застрашен от изменението на климата и недостига на ресурси. Така всеки регион ще трябва да осигурява  собственото си бъдеще. "

Усилват се дебатите  и противоречията  в рамките на нарастващата конфронтация между националните елити в много страни, включително в САЩ и Китай   по повод на дългосрочни  планове и дори в средно срочни  планове насоки на политиката на своите страни.

От друга страна, държави и международните правителствени организации, все повече увеличават и изкривяват неправителствените организации, предимно регионални движения и организации. И така като гледаме очевидно, въртящата се като спирала  амортизация на глобална военна заплаха в света няма да спре. И кое в случая е най -досадно нещо - рязкото  увеличение на вероятността от възникване на спонтанна и неконтролируема глобална война. Най-мощният център на властта в региона - САЩ - внезапно и неочаквано се сблъска с голям брой  нови заплахи и рискове. Стратегическата несигурност удари най вече по  най-влиятелния си конкурент. Чичо САМ ,изразходи  трилиони долари и изгуби   хиляди от своите войници , не само не  постигна решителен успех в Афганистан и Ирак, но в стратегически план, в действителност,проигра. Исляма, която беше обявен от Джордж У. Буш, като  главният враг на Съединените щати през XXI век, изведнъж стана още по-силен и по-привлекателен.  Иран,основния  противник на САЩ, бързо се превръща в супер сила. 

На преден план са напълно различни фактори - политическа воля, идеология, която може да консолидира милиони, харизматични лидери, и много повече. 

 Истината е че към  2009 г., САЩ най-накрая загуби статута на единствената световна суперсила, и супер мощна държава способна ефективно да влияе на ключовите регионални тенденции. 

Освен това, за  пръв път след Втората световна война, Вашингтон се изправи с изцяло нова заплаха - възможността да бъде въвлечен  вспонтанна и неконтролируема спирала на военна сила, която можеше да доведе или до икономическото бедствие в САЩ, или  до глобална термоядрена война.  Това стана   очевидно ясно след арабската революция, когато Пентагонът открива появата на десетки нови точки на конфликт в региона, по-нататъшни огромни щети с цел нарушаване на стабилността на държавата , които биха могли да изискват пряка военна намеса на САЩ.

Що се отнася до Русия, тя или  не иска  , или не може да се създаде независима стратегия за Близкия изток. .  Някои могат да го наричат мъдростта на определена държава, а други не са съгласни с това ...Всеки с мнението си.

  Китай и  Близкия изток следват своята  традиционна  политика - доколкото е възможно да се дистанцират от участие в сложна геополитическа игра. Основното нещо - да имат способността да внасят необходимия на китайската икономика нефт.

 Това, което се случва в арабския свят, това е не  "протест " или "народно въстание" в някои страни, а именно, революция на всички араби. Индивидуалните бунтове и преврати в различни арабски страни - са  един компонент, в действителност, наречен арабска революция, която току-що започна и ще продължи поне до края на 2020 г. 

Очевидно, някои западни елити са заложили на подкрепата на социални и политически сили, които изразяват глобалистическата  тенденцията в арабското общество ,да създаде, от една страна, опозиция на задълбочаване на ислямизация, от друга страна - да има възможност да повлияе на ситуацията и я  манипулира в тъй наречените  "правила на демокрацията." Логично е, че  ставките в дългосрочен план, западните елити, ще направят на  политиката за " оседлаване" на   революцията, а не обратно .

Все пак несигурността  -  е майка на революцията..