Днес хората нямат глас.

Никой не слуша, никой не ги поглежда и не могат очакват помощ от никого.

Когато се опитат да защитят законните си права, не стигат доникъде, защото политическата класа и чиновниците вече са се договорили помежду си кое как да е и ни на йота не са готови да помръднат от вече заявеното решение по даден въпрос.

Да се надяваме на помощта на някой политик, това е безпредметно и наивно, да не кажа, че е направо глупаво.

Ситуацията е такава, че партиите са се доказали като проводник на личните интереси на политиците и отдавна са загубили функциите, които им е отредила конституцията ни.

Лошото е, че все още има хора, които са толкова заблудени, че въобще вярват на политическите партии, на политиците, на голословните им обещания около изборите…

Да. Света все още е пълен с балами, които вярват на всичко, което им поднесат медиите.

А за  тези, които не вярват на медиите се организират по-интересни капани и съшо толкова коварни.

Мрежите се оплитат покрай разни студентски движения, ученически кръжоци, неправителствени организации и граждански движения и сдружения.

Там успешно се промиват мозъците на тези, които са се набутали в тях.

Така, вече след като си направил от човека послушно оръдие, което слуша, каквото му се каже да слуша и вижда, каквото му се каже да вижда, той става готов за експлоатация продукт.

У нас се навъдиха един болюк правозащитни организации, благотворителни фондации, интеграционни мерприятия и други.

Въобще бъка от „доброжелатели” на България и радетели за демокрация.

Направо да се неначуди човек как така до сега не сме станали една нова Швейцария.

Само, че няма да стане такова чудо.

Няма как да стане, защото у нас пряка демокрация няма, а разните псевдоправозащитници и псевдопатриотите си играят играта заедно и разпалват нетърпимост между различни групи хора.

Псевдоправозащитниците казват, че всеки, който заяви ясно и точно, че не може едно малцинство да бъде толерирано за сметка на всички останали хора в страната е расист, нацист и разни други епитети му се прилепват.

В същото време псевдопатриотите под прикритието на „патриотизма” си се възползват да създават социално напрежение и после да яхнат вълната на недоволството, за да може да постигнат своите политически и най-вече лични цели. Да съм по-точен да задоволят стремежите на лидерите им за лично облагодетелстване.

Разните външни фондации се явяват троянския кон, който ни дава в ръцете на онези срещу които ние се борим.

А тези срещу, които се борим, това са онези, които държат в себе си средствата за производство.

И те не са анонимни, вземете само някой вестник и ще видите как журнализците са изпълнили страниците с имената им.

Няма скрито-покрито.

Олигарсите и плутократите не се крият, защото се чувстват недосегаеми, вечни, могъщи и най-вече знаят, че при общество – стадо, не може да има революция, която да промени статуквото.

Че как да има революция, когато хората са се наврели като плъхове по дупките си и не си помръдват пръста да се преборят за правата си?

Единици са онези, които се вдигат да изразят своето недоволство, но те вместо подкрепа срещат недоволството и присмеха на онези покорните, които ги мързи да направят, каквото и да е и се носят по течението.

Грозна ситуация, която ще става все по-грозна, та чак до отврат.

Демокрацията се оказа плутокрация и олигокрация, а капитализма вместо с човешко лице се оказа с лице на задник….

….Хората нямат глас. Никой не слуша, никой не ги поглежда и не могат да очакват помощ от никого.

За това се борим днес чрез  уличният натиск.

За да бъдем чути, за да покажем на останалите, че ако искаме да постигнем нещо трябва да сме непокорни, обединени и да отстояваме своите искания.

Ние се борим за по-добро бъдеще, за сигурност и  човешко достойнство