Интересното морско пътешествие, с което исках приятно да удивя и зарадвам малката си дъщеря ,планирах седмица преди самия Великден . И така, направих по телефона резервацията и тайнствено зачаках големия ден. От две години самата аз мечтаех да посетя острова и всеки път чувах доволните отзиви от приятели посетили острова ,но при мен плановете все не излизаха точни. Както и да е.. Дойде дългоочаквания ден и нали бе почивен ден ,предложих на детето да се разходим около Морска гара Бургас. Самата аз ,често си правя вело паузи на това място. Стигнахме доста по рано от уговорения час и седнахме на спокойствие на една пейка , наблюдавахме как в същото време как кораба Анастасия потегля, с хората които бяха дошли в своя уговорен час и се отправя към острова . Беше интересно за дъщеря ми да наблюдава отдалечаващото се корабче. И отлично знаех ,че тя си мечтае да е там ,на борда му , но не знаеше че мечтата и бе на път да се сбъдне. Та кой не би искал да се качи на кораб и да плува в открито море, на нас възрастните ни се иска ,а какво остава да кажем за децата , та това си бе за тях истинско приключение. Докато седяхме и чакахме следващия курс, аз разказах на детето това което знаех за острова . “Света Анастасия “ е остров в Бургаския залив, намиращ се на 6,5 км югоизточно от Бургас. През годините между 1945 и 1990 г. островът е носил името Болшевик. Остравът се споменава под името “ Св Анастасия “ в Месеврийската кондика ,където се разказва още, че през Руско-турската война от 1787-1791г. Месемврия (днешен Несебър ) ,острова „ Св Анастасия„ и Ченгене скеле са били укрепени от турците. В това време освобождението на Южното Черноморско крайбрежие било възложено на командващия ХІ-ти армейски корпус ген.лейт. Делингхаузен. През лятото на 1941 г острова е превърнат в концентрационен лагер и посещенията на него са забранени. Известно ми е че от 1945 г до 90-сетте години островът носи името Болшевик и се счита за историческо място.. Тези факти ,са малка част от моите знания за острова и така се опитах да дам частица опознавателна информация на дъщеря си . С търпение и приказки дочакахме пристигането на корабчето , изчакахме да се изтегли потока от въодушевени хора , смигнах на малката си спътница и я подканих към мостика към кораба „ Анастасия„ ,ококорените и учудените детски очи не разбраха намека , и аз повторих на глас поканата си. Качихме се с усмивка на уста и мечтаното пътуване започна добре. Като на шега ,малката започна да маха към рибарите ,които с някакво странно търпение чакаха своя улов около Фара. Вперели поглед към отдалечаващия се бряг, ние се понесохме по вълните към мечтания остров. Известен още като “Островът на свободата“. Колкото по наближавахме дестинацията ,толкова повече растеше нетърпението ни да стъпим на историческото място . Отдалеч изглеждаше толкова мистериозно и пълно с тайни.. Стъпихме на островния кей и след посрещането ни от островитяните, се отправихме на организиран оглед на острова. Първото място което ни беше представено беше сградата на средновековната църква , в чиято обител влязохме плахо, да запалим свещица за здраве . Постояхме за няколко минути и почувствахме някакво спокойствие, излъчващо се от вътрешността . Тук може би трябва да спомена че в средата на месец май 2014 г, островът е реконструиран и обновен и открит за многобройните си посетители. Всички сгради на острова са реставрирани . След посещението на църквата , се запътихме към музея ,който преди реставрацията си е функционирал като манастир. В музея има няколко стаи ,които съдържат различни експозиции като най- впечатляваща е експозицията на 43-та бунтари и борци за свобода, а в друга със загадъчна тъмнина, в средата на залата е поставена магическа кутия , много интересна и в нея се вижда образът на Христо Фотев ,рецитиращ поезия и се чува шума на морските вълни . Залите са с модерна инсталация и добре поддържани. След информационната обиколка се сдобиваме със сертификат за Островинтянин ,титла даваща се на всички посетители на острова. Отбиваме се за почивка със малката ми спътничка към ресторанта със загадъчното име “100 години назад “ с надежда да опитаме вкусни специалитети . Мястото е доста уютно и предразполагащо приятно. За себе си избрах “островитянска рибена супа” а за дъщеричката пържена скумрия и Великденска салата, а за изненада от заведението ни дариха и две боядисани червени яйца))) След вкусните ястия и почивката, се отправихме да разгледаме и останалите достопримечателности . На острова има къща за гости ,като няколко стаи са тип манастирски килии . Посетихме и магазинчето за сувенири , и както винаги правя ,си купих красив сувенир с магнитче със снимка на острова . Времето беше сравнително топло и приятно за месеца и приятната разходка просто предразполагаше за този островен уют и спокойствие . Отбихме се в манастирската лекарна ,където могат да се намерят отвари от билки, отглеждани на острова, биокозметика, също така ще ви предложат домашна лимонада от смокиня и сок от нар, и много други . От място на място, детето с приятно въодушевление тичаше волно и свободно из полянките ,разположени от двете страни на главната пътека , и запищя от радост когато към игрите й се присъедини островното кученце Спиро, палаво рижаво - бяло чудо ,което предизвика и моята усмивка.. Запътихме се към приказно място от което се откриваше романтичната атмосфера на морската шир. Отпуснах се на един от шезлонгите, разположени наоколо и с усмивка наблюдавах игрите на детето със малкото четирикрако другарче.. Впуснах се в романтични мисли за този приказен остров, пълен с тайни и изживял бурно минало . Наистина уникално място ,едно от чудесата на България ,което отново с радост и вълнение ще посетя..