- У нас отново се въвеждат властови мерки за ограмотяване - изследвания сочат, че неграмотността се увеличава. Как гледате на такава принуда, проф. Георгиев?

- Принудителното образование отблъсква така, както отблъсква всяка принуда. Властта превръща и грамотността в задължение. Принудително. Историята показва, че диктаторските режими много обичат да правят курсове по ограмотяване, за да управляват по-лесно - чрез грамотността властта действа по-решително. Това правеха и нацистите, и болшевиците, и българските болшевици. Защо властта не остави хората сами да избират искат ли да ходят на училище, да се научат да четат и пишат, или не искат. В историята на европейската култура има много хора, които в детството си или не са пожелали да ходят на училище, или не са имали възможност. Но в по-късни години ги обхваща желанието да се научат да четат и пишат. И между тях са били забележителни умове.

- Не звучи ли еретично това, което казвате?

- Говоря искрено. Не за първи път ме укоряват, че говоря еретично. Неграмотният има един вид сила, която на грамотния липсва, и обратно.

- Кои са подбудите на една власт за ограмотяване?

- Първата подбуда на властта да въведе принудително образование е, че е власт и трябва да принуждава всичко. Втората й подбуда е: “Нека хората умеят да четат нашите заповеди. Щом като умеят да четат вестници - които са, общо взето, наши, така ги впримчваме в мисловност на покорността.” Неграмотният човек може да бъде много по-буен и непокорен от грамотния.

- Тезата на властта е, че грамотният човек се управлява по-лесно, той е по-манипулируем, така ли да ви разбирам?

- Да. Но това не е теза на властта. Тя си мълчи, властниците може и да не осъзнават, но някак го усещат. И предпочитат да управляват хора, които могат да четат. Българското Възраждане минава под порива за просвета, строят се училища. И след това поривът заглъхва.

- Но по-популярната теза е обратната - че по-лесно се управлява неграмотният. Бихте ли се аргументирали исторически?

- Моите уважения към грамотните хора, към интелигенцията, но тя винаги е била по-покорната част от другите. В нашите освобожденски борби българите, които бързо желаят промяна, се разделят на две. Едните казват - бавно, постепенно, без кръв, с ум и с интелигентност, с начетеност, с просвета - така да се промени българският народ. Другите казват - не, революция! Нека отдадем уважение и на грамотните, на знаещите, на интелигентните, но и на неграмотните. А ако сме хора на място, ще премахнем задължителното образование.

- Но за да разберат хората какво става в света, трябва да могат да четат и да пишат. А в новия XXI век - век на информационните технологии, неграмотният човек няма ли по-малко шансове от другите?

- Нека не митологизираме този XXI век. Много векове е така - писарят, адвокатът, аристократът, грамотните са имали повече шансове да служат на властта. Делим хората така - едни, които служат на властта, и успяват в кариерата си. И други, които не служат на властта. Уважавам и двете посоки с нескривано предпочитание към вторите.

- Означава ли, че хората, които не са много грамотни, живеят по-лесно и имат по-чиста съвест?

- Не зная. Съвестта зависи от толкова много неща. Интелигентност и неинтелигентност не са решаващи определители на съвестта - човек може да бъде философ, пишещ и да бъде продажен. Може да бъде и достоен. Немският философ Фридрих Ницше определя древния атинянин Сократ така: “Човекът, който не написа ред.” Има подозрения, че Сократ е бил неграмотен. И не е желаел да се научи да пише, или ако е можел, го е криел. Но пишел или не пишел, е осъден да изпие чашата с отрова. Той не се предава, а много високо интелигентни хора отстъпват от убежденията си. От една гледна точка ги прославят, а от друга ги презират.

- Кое общуване предпочита властта - устното или писменото?

- Устното общуване има много предимства. Без оратори френската, руската революция не са това, което са. Руската революция има един посредствен оратор - Ленин, и един блестящ - Троцки. Словото може да предизвика действие. Чували сте: “Само дрънка и нищо не върши” и обратното - “Мълчи като темерут и само върши нещо”. Стара латинска максима казва: “Думите вълнуват, примерът увлича” - примерът, това е действието, а не думите.

- Няма да причислявам Бойко Борисов към ораторите, но той не е от мълчаливите, обича да приказва и умее да е убедителен. Без да ги сравнявам, но и той предпочита говоренето като упоменатия Сократ.

- (Усмихва се.) Има два основни типа властници. Едните са достатъчно силни, за да бъдат надменни, мълчаливи, да избягват да се явяват пред тълпата. Има и друг тип, които се стремят да показват, че угаждат на тълпата, че говорят на нейния език, че са непрекъснато сред нея. Днешният български министър-председател спада към втората група - това е безспорно. И двата типа власт имат свои силни страни и свои недостатъци. Тези недостатъци са особено явни в случая с г-н министър-председателя.

- Казват, че най-накрая в негово лице нашият народ си е намерил похлупака?

- Това е много огрубено и опростено твърдение. Вярно е, че Борисов се харесва на част от българския народ. Другите пък разбират хитрината и не го долюбват. Няма управник, който да се хареса на всички. Но Борисов е решил да се хареса на съответната част от управляваните. Не зная до каква степен му вярват и одобряват, но става.

- Доколко голям е проблемът с невежеството на властта и доколко то може да преобърне обществените нагласи? Опазил ни Бог обаче от власт на невежеството.

- Ако ме питате кое е по-доброто - да няма власт. Властта и когато е невежествена, и когато е вежествена - има и добри, и лоши страни.

- Кои са лошите?

- Механизмът на властта. Потискането на индивида.

- Но може ли светът да съществува без власт? Това проповядват анархистите.

- Де да може да стане това. Да няма власт и да има безвластие. Идеалите на анархизма се оказват непостижими, но всеки идеал действа и когато се оказва непостижим. Съпротивата срещу властта е най-добрият тип поведение на човек, който иска да бъде независим.

- Кои са по-опасни за властта - просветените или непросветените?

- В равна степен. Някои от просветените виждат кусурите на властта и ако имат възможност, го казват в очите й - спомнете си просвещенците. Великите революции се извършват от нисшите слоеве - полуграмотни, неграмотни. Но начело стоят интелигентни хора, пишещи по цяла лавица книги. Както е казал един умен човек - революциите се замислят от философи, провеждат се от професионални революционери и се увенчават с диктатори.

- Волен Сидеров иска да се откажем от името на връх Мусала, защото било турско. Как виждате такава идея?

- Преди връх Ботев се наричаше - Юмрукчал, а връх Вихрен - Елтепе. И е възпян като Елтепе в стихотворение на Вапцаров. Побългаряването на местни названия е нещо неизбежно. Мусала съдържа думата Аллах, Бог. Означава нещо като връх на Аллах, Божи връх. През 1934 г. се изхвърлят турските названия на много градове и още повече села.

- Изхвърлят се и сега.

- Турция в своя порив да възстанови турската империя и да превърне България в своя провинция черно на бяло предлага да се върнат турските местни названия. Турското предложение зная, че е направено неофициално с един турски анкетен лист с питане: “Желаете ли да се възстановят турските названия?” Такава е българската участ. А знаете ли връх Мусала какво друго име имаше?

- Припомнете, моля ви!

- Сталин. Това става не веднага след 9 септември 1944 г. По комунистическите правила, за да нарекат на някого името на град - като Варна или връх Мусала, той трябва да е покойник. При смъртта на диктатора град Варна стана град Сталин, а връх Мусала - връх Сталин. Умря Сталин политически и върнаха предишните имена. Ако българите бяха праволинейни, още тогава трябваше да намерят българско име. Явно ги домързя. Не се сетиха, властниците са имали други ядове и сега съжаляват. Но Мусала би трябвало да има българско име. Юмрукчал беше по-символен - означава нещо като връх Юмрук. Но за нас сега много сериозен е въпросът за бъдещето на кирилицата в България.

- Имате предвид възможността за навлизане на латиницата у нас? Каква е тя?

- Нека погледнем до най-близките си съседи - и като език, и като дух са сърбите. Там има две официални азбуки - латинска и кирилица. В Сърбия постепенно прониква латиницата и това проникване преминава в изтикване. В българския живот латиницата нахлува така, както нахлуват хиляди вносни думи. Българите вече не ходят на пазар, а правят шопинг, не започват, а стартират, не завършват, а финализират. Успоредно с това нахлуване на англицизми върви и усилването на латиницата. Тя много скоро ще бъде въведена като задължителен предмет за най-малките български ученици. Всъщност това е решено, доколкото зная.

- Кога и как е станало това?

- Тихомълком е решено. Пък и да се откажат - дечурлигата вече са принудени да знаят повече латиница, отколкото кирилица. Ако нещата в България вървят, както са тръгнали, ние ще вървим по сръбския път. Две официални писмености, при което количествен и качествен превес ще взема все повече латиницата. Единственият начин това да не случва в България е държавата отново да стане руска подопечност. Но от двете злини бих предпочел латиницата, отколкото руския ботуш.

- Доколко фатална е смяната на писменост?

- В много случаи - неизбежна. Но винаги е мъчителна.

- Това ще доведе ли до трусове?

- Уха! Ако човек иска да прочете българска книга, от началото на XX век, трябва да учи тази писменост и вече много по-трудно ще я прочете. Смяната на писмеността води до отчуждаване на предишната култура. Народите, които си сменят азбуката, са нещастни (въздъхва). Но ние отдавна сме си нещастен народ.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=555559