Семената на национализма, не е тайна, най-добре се прихващат и никнат върху бедността и социалното отчаяние. Защо да не обещаеш 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия, щом налице са люде, които искат да чуят тъкмо това, пък и вярват, че го заслужават повече от гърци, холандци и германци, например.

Да не пропуснем и задължителното наличие на зъл и вековечен враг, естествено извън нас самите, “достойните потомци на Ботев и Левски и изстрадали чеда на майка България”. Тази изпитана патетика винаги подкарва стадото, създава му уют, усещане за принадлежност, обгръща го с ласкаещото чувство на безотговорността. Виновни за бедите ни са турското робство, циганите, чуждите колонизатори, комунизмът, световната конспирация и т.н.

От националните ни празници се възползват и крайните националисти, и държавните мъже: в тържествената ритуалност се влага енергия, която би могла да задвижи навярно и непостроената още АЕЦ “Белене”. Съгласна съм, че просветеният патриотизъм изисква познаването на историята, но заедно с уроците и грешките, които май не сме склонни да преработим и поправим. Струва ми се дори, че не искаме и да ги чуем, когато се прокраднат случайно или не в официални и неофициални речи: за конкретните, всекидневни усилия, които свободата изисква от всекиго.

Каквото посееш - това ще поникне