Източник 

16.05.2012

Бениамин Нетаняху и Владимир Путин

Той изкара два мандата като президент и един като министър-председател. Теоретично той може да оглавява страната си до 2024 г, което ще го направи най-дълго управляващия руски лидер, от времето на Сталин. Завръщането на Владимир Путин в Кремъл предизвика вълна от коментари, които като цяло изразиха мнението, че както е било, така и ще бъде.

Путин 4.0, както и предишните му версии, вярва, че Русия все още не е възстановена от колапса на 90-те години, така че все още не е узрял за плуралистичната демокрация. 4,0 Путин вярва, че светът е опасен, хаотичен и враждебни. Поради това той "отлага" реформата, започната от неговия предшественик, укрепвайки националния дух, подчертавайки неговите антизападни рефлекси и хвърля политиката на "рестартиране", която подобри отношенията между Дмитрий Медведев и Барак Обама.

"Русия няма съюзници, с изключение на армията и флота", казал веднъж, цар Александър III. Според Ариел Коен, анализатор на базираната във Вашингтон фондация "Херитидж", Кремъл прие този лозунг. Но други интересни анализи показват, че в действителност Русия може да търси нов и доста неочакван съюз.

Професор Марк Кац от Университета на Вирджиния, Джордж Мейсън наскоро написах една статия, озаглавена "Как да изглежда една демократично външна политика на Русия?". Той стига до заключението, че освен две изключения, нейната външна политика не се е променило: а именно, Китай и Близкия изток.

Katz очаква значително затопляне на отношенията между Москва и Ерусалим поради няколко причини: Израел се превърна във важен източник на военни технологии, двете страни са загрижени за радикалния ислям, и между тях се създават обширни културни, търговски и туристически връзки.

Опитният руски коментатор, Фьодор Лукянов, пише в материал под заглавие "Намира ли се Израел на пътя на съюз с Русия?". В статията в "Русия Днес", Лукянов не вижда причина да се чака една демократична Русия, да подкрепи предположението на Кац.

Първо, дълбок антагонизъм в арабския свят към Русия през арабската пролет я поставя в ново положение. Второ, Русия и Израел се противопоставят на демократизацията в Близкия изток, защото те вярват, че това ще доведе до ислямизация в региона и извън него. Трето, Израел, се явявайки се хай-тек гигант може да помогне с модернизацията на Русия, от която тя се нуждае така отчаяно.

А ето и няколко интересни точки в анализа на Лукянов: Парадоксално е, че ако Израел атакува Иран (което е в явно противоречие с декларираната политика на Русия), тя може да бъде отстранен от дневния ред на основния спор между Москва и Ерусалим. Накрая, нарастващите гласовете в Америка относно политиката "Първа Израел", ограничава стратегическите маневри на САЩ, което може да доведе Америка до промени в своите дипломатически приоритети - в този случай Израел, също може да започне да търси диверсификация на своите стабилни съюзници.

За този дебат допринася и факта, че след встъпването в длъжност на руския президент Путин е решил да избере за първата си цел Израел за чуждестранно посещение. Бившият израелски посланик в Русияу Цви Maген пише, че Близкия изток отново става арена на конкуренция между Русия и западните сили, и че Москва търси начини за подобряване на отношенията с Израел - по-специално, да се отслаби нарастващото доверие в Турция, която вижда Кавказ като задния си двор.

Турската заплаха, казва той, и газовите находища, които наскоро бяха открити в източната част на Средиземно море, са причините за руската инициатива за създаването на звено с Израел, Кипър и Гърция. Съюзът между Москва и Ерусалим може да се превърне в "нов фактор на влияние в региона във времена на голяма несигурност", пише в заключение Маген.

Въпреки това, едва ли посещението на Путин, дори ако това ще се случи в близко бъдеще, ще доведе до дипломатически преврат, както се случи с посещението на Ричард Никсън в Китай през 1972 г.. Както няма да се промени историческото предателство на Израел в Русия през 1952 година.

Базовата политика на Русия в Близкия изток няма да промени, както Израел няма да променя алианса си със САЩ, в съюз с Русия - и със сигурност не, ако Мит Ромни, който е приятел на премиера Бенямин Нетаняху, и които нарича Русия "голям геополитически враг на Америка", спечели на президентските избори през ноември.

Всичко това са спекулации, свързани с ерата на Путин, но толкова дълго, колкото на улицата продължават кампания срещу него, е малко вероятно той да гледа към 2024, вместо да се концентрира върху оцеляването на утрешния ден.