Излязох от себе се -да  това го умея .
 А за връщане -не е за първи път.
 Кажи ми, защо днес не старея?
 Кажи ми защо няма тяло зад душата.

 Кажи ми ,нима съм враг за теб?  Е, защо мълчиш?
 Гласът ми вече дрезгав е от викове, от думи ,
 върнете ми всичко,върнете ми разцвета.
 Аз съм тук, застанал на ръба, ако ли не, то аз съм сам.

 Но какво излезе, закован във гипс и във метал,
 до такава степен, опакован, изглеждам като жив..
 Сега  със песен всеки ден, понякога и тайно
 стоя на ръба ,послушай, това съм аз.

 В отговор  звучи всичко познато и родно
 Съдбата ми , необхваната  и непознаваема
 отвори се вратата до сега затворена.
 Аз пея и стоя на ръба, аз имам какво да ти кажа.