Викам аз
смъртта. Виждам нетърпимо

достойнство
просещо  подаяние,

над съвестта
подиграваща се на лъжата

нищожество
в луксозни дрехи,
и
съвършенство  на лъжлива присъда

и
девствеността грубо обидена,

И неподходящи
почести за срама

И властта
затворник на слабостта беззъба,

И прямота,
,  имееща репутация на глупост,

И глупостта
 в маска на мъдрец пророка ,
и
вдъхновение  на затворената уста

и
правдата в служба на злото.

Шекспир
(граф Роджер Рэтленд), сонет 66.