Напоследък доста често и с основателно притеснение се говори за радикализацията сред младежите в България. Стават едва ли не задължителни ежемесечните изстъпления на неонацистки групи. Насилие залива пространството, в което живеем. Това се случва в ситуация на икономическа и духовна криза. Ситуация, в която вече сме били – преди 70–80 години, в средата на ХХ век. Тогава човечеството плати с цената на над 50 милиона жертви урока, че лесни решения на трудни въпроси няма и че със сигурност, когато опиташ да замениш свободата и прогреса с измамното чувство за сигурност и превъзходство над другия, резултатите са трагични.

Днес се питаме защо децата на България са тръгнали да защитават права и да налагат мнението си с железни пръти на улицата.

С право обвиняваме правозащитната и правораздавателната система, стигаме до обяснението за безотговорното родителство и икономическите му предпоставки. Понякога с безнадеждност споменаваме училището.

А там всъщност децата се учат да живеят в общество, с другите, с тези, които харесват или не, да спазват определени от обществото правила. Но какво се случва в действителност ни е много далечно, смятаме, че всичко трябва да е наред по подразбиране. А дали е така?

Да влезем в час по история и цивилизация за 6 клас, урокът е под номер 36 – заглавието му „България и неспокойният европейски мир”.

Учебник с автори: Константин Димитров Косев, Василка Атанасова Танкова, Цонка Василева Каснакова-Иванова, Христо Луков Матанов. Издателска къща "Анубис". Одобрен със Заповед РД-09-1000/08.08.2007 на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.

В този час от 13-годишните шестокласници се очаква да научат, че в резултат на Първата световна война политическата карта на Европа и света е прекроена, „в условията на всеобщата следвоенна криза в много европейски държави възникват обществени движения и политически сили, които отхвърлят демокрацията и се обявяват за „нов обществен ред”. Че в Италия на власт са дошли фашистите на Мусолини, в Германия националсоциалистите на Хитлер, а в Русия е наложен болшевишки режим.

Ще научат, че България не е останала незасегната от „идващите от Запад антидемократични идеи” и че тук са възникнали силни националистически организации, издигнали лозунга за „модерна, просветена и обединена България”.

Техният национализъм е наречен модерен. Категорично противопоставен на пораженческите настроения на старите партии. Младите българи, създали Съюза на българските национални легиони, Ратниците за напредъка на българщината и Българския младежки съюз „Отец Паисий”, са изправили своя безкористен патриотизъм и готовността си за саможертва срещу националното предателство и пораженство. Авторите са гарнирали урока със снимки на емблемата на ратниците, на самите ратници в униформа, на генерал Луков – създателя на СБНЛ, и са посочили знака на претендентите за днешни наследници от БНС – "Гвардия". Дали са и дефиниция на националсоциализъм – „идеология, съчетаваща възгледи от нацизма и социализма”.

Пропуснали са да покажат емблемите на тези организации с пречупени кръстове. Пропуснали са да опишат антиеврейските погроми, проведени от същите тези безкористни патриоти по улиците на София през 1939 г. Пропуснали са тяхното яростно участие в приемането и прилагането на Закона за защита на нацията. Пропуснали са насилието им срещу всеки, който е имал мнение, различно от тяхното. Пропуснали са железните кръстове, с които Хитлер им се отблагодарява за съюзничеството. Пропуснали са, че ген. Луков е готвел нацистки преврат срещу прекалено мекото по политика правителство. Пропуснали са да напишат какво всичко това е коствало на света и на България.

Трябва ли тогава да се учудваме, че днес, в условията на икономическа и морална криза, млади българи, търсейки отговор на въпроса защо живеят зле, се връщат към тези доказано грешни отговори от миналото. Съвсем логично е да ги видим маршируващи мрачно в кичозно униформен вид под знамената на съвременните наследници на СБНЛ, да се възхищават на ТВ предавания, в които се пускат маршовете на Великия райх, да призовават „Българийо, събуди се!”.

С последното съм готов да се съглася, крайно време е да се събудим или по-скоро да признаем, че това наистина се случва, че не е лош сън, а реалност. Имаме много малко време, за да спрем разпространението на това явление, то не е ново за България, за да се оправдаем с незнание. Нужно е да се насилим да отделим време и енергия, за да четем учебниците по история на децата си и да питаме какво са научили в училище. Това насилие над собствения ни мързел си струва, защото ще ни спести гледката от удавено в кръв от разбити глави бъдеще на България.
http://glasove.com/article-9205.php