Блогът на Samira Dusheva :: Че - войник на революцията на всички времена

Че Гевара още в ранната си възраст, бе свикнал с простия и обикновен живот и без каквито и да е удобства и разкош, а понякога и лишен и от най-основните неща от ежедневието. Тези негови навици които съответстваха на неговата натура и дух, се утвърдиха още повече и по дълбоко в горите на Сиера Маестра.

Че Гевара -е пример за един войник на революцията.

Той ни остави своите революционни идеи и достойнство, своя характер, волята си, постоянството и трудолюбието си . С една дума, той остави своя си пример.

За Ернесто Гевара ( с революционен псевдоним - Че), може да се каже само една дума, кратка , но ясна - Революционер. В тази думичка се състои целия живот на човек, дълбоко убеден в това че въоръжената борба и социалистическа революция - са единственият начин да се постигне освобождението на поробените народи. И постоянно, на практика, до последния си дъх, да защитят своите вярвания.

Че Гевара -революционер на всички времена

Той е роден в Аржентина в буржоазно семейство. В националният университет на Буенос Айрес, получава престижна диплома по медицина. За в бъдеще го чака съблазнително кариера, много по-добро бъдеще, и пари ... много пари. А наоколо - безкрайна мъка и болка от Латинска Америка. Че Гевара решава да скъса с класата си, и с буржоазния просперитет, прави това със всяко свое действие и с всеки изминал ден. Той заминава да работи в най-изостаналите райони на страната и безплатно лекува обикновените селяни. Това още повече засилва чувството му на гняв и презрение към империализма , който осъжда маси от хора на смазващата бедност.

Политическия опит на революционната борба за него започва в Гватемала през 1954 година. Следват етапи от живота му превърнали се в легендарни . Срещата с Фидел Кастро. Героичната експедиция на яхтата "Гранма". Сиера Маестра. Управлението на осмата колона на кубинските бунтовници. И - победата на революцията в Куба на 1 януари 1959 година. След победата , Че Гевара става ръководител на катедрата на "Промишленост и директор на Националната банка, представлява Куба на международната сцена, но само до пролетта на 1965 година. Задачата му в Куба е изпълнена ,и той - войник на революцията - счита за свой дълг да продължи въоръжената борба за освобождение на останалите страни в Латино- Американския континент.

В писмото си до Фидел Кастро, написано преди заминаването му за Боливия пише :

"Фидел! Аз чувствам, че отчасти съм изпълнил дълга си , който ме свърза с кубинската революция на нейна територия, и казвам сбогом на теб, на приятелите и хората от народа , който съм приел за свой.

С настоящето официално се отказвам от поста си в партийното ръководство, от поста на министър и ранга на майор , както и от кубинското си гражданство. Официално, аз нямам какво повече връзки с Куба, само връзки от друго естество, от които не е възможно да се откажа катто се оказах от другите си постове.

След кратък мислен поглед на живота си в миналото , смятам, че съм работил честно и преданно, опитвайки се да укрепя победата на революцията ... Сега моята скромна помощ е нужна и на други страни по света. Аз мога да направя това, което е отказано на теб, защото ти си отговорен за Куба, и затова настъпи часът на раздялата.

Знай, че аз чувствам радост и тъга, защото оставям тук най-светлите си надежди и хора които са ми скъпи ... Аз ще отнеса със себе си към бойното поле,вяра която ти вдъхна в мен, революционния дух на моя народ, съзнанието, че изпълнянявам най-свещен дълг - да се боря срещу империализма, навсякъде където го има, той укрепва моята решимост и лекува всички болки ...

Аз не оставям на жена си и децата никаква собственост, но това не ме натъжава. Дори се радвам , че това е така. Не моля нищо за тях, защото държавата ще им даде достатъчно, така че те могат да живеят нормален живот и да получат образование .

Мога да кажа още много на теб и нашия народ , но чувствам, че не е необходимо, думите ми не могат да изразят всичко, което бих искал, и не могат да се изразят в писмото .

Нека винаги да е победа!Родина или смърт!

Прегръщам те със революционен плам. "

Че ".

Ето това е нещо, което не всеки човек би разбрал , какво друго би могло да е необходимо на човек , достигнал такива висоти . Стремежът и желанието да бъдеш на мястото, където си най-необходим, и безкрайната лоялност към революционните идеи. Това обяснява защо името на Ернесто "Че" Гевара се възприема от не едно поколение млади хора, като синоним на преданост и отдаденост на революцията.

След две години в планините на Боливия, той е заловен и екзекутиран брутално от войници на диктаторския режим.

В спомена, другаря Че остава не само като войник на революцията. Неговото топло и искрено отношение към тези, които бяха в близост , желанието за поддържане на добро настроение в отряда , внушаваше уважение и възхищение от мъжете. Той винаги е подчертавал необходимостта от непрекъснато работа над себе си , както в мирно време така и във война. На Ернесто са били ясни чувството на страх, той не веднъж го е изпитвал , но е смятал, че за преодоляване на това естествено чувство помага убеждеността и правотата на делото, за което се бориш, и силата на духа. Знаел е че всеки войник трябва да бъде устойчив по време на опасност - само тогава ще можем да бъдем достойни за своя народ ...

Че е знаел , че той лично не би могъл да оцелее до пълна победа, но смъртта си е смятал като една щастлива случайност, която няма да спре неизбежното развитието на революционния процес в Латинска Америка, защото "всеки от нас поотделно не означава нищо" ... Той не търсеше смъртта, но не се и страхуваше от нея, като се има предвид че тя е съвсем естествена и е възможна в борбата. И, като даде себе си и целия си живот на революцията ,завинаги подари на света своето безсмъртие - безсмъртния образ на Революционера.!!!!

---------------------------------

Сбогом завинаги, команданте
( Hasta siempre, comandante)

В лъчите на пурпурния здрач,

в почти угасващия залез,

към мен поглежда другаря Че.

Красив, смел и усмихнат.

Боец, бунтар или герой.

Безстрашен коменданте.

Обичаше със смърта да си играе.

Не знаеше ни миг покой.

Във мен възникнаха въпроси-

- Защо търпеше той незгоди?