Блогът на Samira Dusheva :: Неизвестното селце

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.03.2012 09:20 - Неизвестното селце

Автор: afrodita1 Категория: Лични дневници

Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.03.2012 19:00

Къде се намира селцето ? Дали във някоя гънка на земята , скрива то къщите си бели? Спират ли се хората около черквата , във дъното на някой дол, или весело се нижат край големия път, а може би се изкачват като грациозни кози по някой рид, скривайки се наполовина в зеленината.
Звучно и звънливо ли е името му ? Виреят ли лозята там в селцето, и жъне ли се там? Дали е земеделско или лозарско то? Сега какво ли правят неговите жители по цъфтящото поле, и дневна горещина. Вечер, на завръщане към дома ,спират ли се те, да хвърлят бегъл поглед върху обширните и богати сеитби ,благодарейки бога за обилната година ..?
На драго сърце си го представям върху един рид .Там то е тъй сгушено между дърветата , че от далеч човек би го взел за група от рухнали и покрити с мъх скали. Но вижда се , как пушек се вдига над клоните, на пътеката по склона на хълма тичат деца . Човек ги гледа от поляната и отминава , отнасяйки със себе си спомена от това едва съгледано гнездо . Аз по скоро си го представям върху някоя поляна край брега на някоя рекичка. То е тъй малко , че една редица от тополи, като завеса го скрива от хорскит погледи. Неговит хижи се губят в крайбрежния върбак , пред който като килим се разстила една ливада, жив плет го загражда от всички страни като голяма градина . Човек може да мине край него, без да го забележи. Гласовете на перачките край реката, приличат на гласовете на чучулигите. Никакво облаче дим. То спокойно дреме в дъното на зеления си кожух .
Никой от нас не го познава. Дори в съседния град едва знаят, че то съществува , то е тъй скромно, че нито един географ не се е погрижил за него. Произнесено, неговото име, не носи никакви спомени . Пред множеството градове с главни имена, то е една неизвестност без история, без слава и срам , която скромно се изстрива.
И сигурно затова то ,селцето тъй сладко се усмихва. Жителите му живеят уединено, дечурлигата се търкалят по брега безгрижно, жените предат под сянката на дърветата . То е щастливо от своята неизвестност, и се пълни с небесна радост. То е тъй далеч от калта и шума на големите градове. Слънчевата топлина му стига, безмълвието и скромността му, тополите, що го скриват от целия свят образуват неговaта радост ..

Самира Душева

Нагоре

Тагове: разкази,