Ясен зимен ден. Слънцето грее ярко и  ослепително но въпреки това е студено ,усеща  се веднага още като се излезе на вън . Всичко наоколо е бяло.Мекият и пухкав сняг е покрил земята на  равномерен слой. Снежно  е  навсякъде, по пейките, на покривите, в дървета, които  стоят в снега като наперени войници. Бяло ,бяло е навред. И само тук и там могат да се видят  в снега малки  птичи  следи едни такива смешни... В чистия въздух отнякъде мирише на борови иглички. Всичко е сякаш облечено в красива зимна екипировка Студено е. Снегът  подскърца от стъпките. От комините на къщите се издига  в  небето  дим. Мразовити  дни.  Група  деца с радостни викове, размахвайки ръце теглят  надолу по улицата  шейна . Те не се страхуват от студа. Те са забавни. Снегът блести на слънце, искри, обгръща.Рекичката в долчинката, не далеч от бабината къща и тя замръзна  . Много птици още от началото на есента отлетяха към по топли и  далечни тропически страни.Ние децата, оставени на грижите на бабите за през зимната ваканция ,не се страхувахме  от студената зима, а се безпокояхме за птиците. Един ден решихме и направихме хранилки за птици. Всеки ден, слагахме  там семенца  и наблюдавахме как прехвърчат пернатите и си хапват зрънцата ,след това вече сити заливаxa околността със пеенето си..