Представяме ви интервю с южно-африканската анархистка организация - «Забалаза» (ZACF, http://www.zabalaza.net). На въпросите отговаря секретаря на ZACF - Майкъл Шмит.

 

Световното първенство по футбол в ЮАР 2010
Кое е по-доброто - апартейд или неолиберализъм? Най-добре - революция и борба.

- През 1996г. лидерът на Африкански Национален Конгрес (ANC ) Нелсън Мандела спечели на президентските избори и стана пълноправен водач на държавата, режима на Апартейда беше окончателно отменен. За изминалите повече от 10 години, променили се живота на работниците в ЮАР към по-добро?

- От 1999г. до 2002г. беше пикът на силата на нашата организация, в деловия център на Йоханесбург действаше библиотека-музей за работници, едно от малкото независими автономни пространства за дискусии, образование и организационна работа на работническото движение в Южна Африка. Музея пресъздаваше бита на работниците от началото на 20-30г. на 20-ти век, посещаващите го работници често бяха удивени от видяното в музея и казваха: «не разбираме, зашо е този музей, при нас малко неща са се променили - все още живеем в такива условия, пак спим по 30-40 човека в стая в жилищата до мините…».

Победата на Мандела на изборите за президента в ЮАР – това е една от стъпките на прехода на страната към буржуазната демокрация. Беше демонтирана системата на апартейд, отменени бяха позорните закони «за смесените бракове» и др., но в същото време положението на болшинството от населението на страната и досега е бедствено. В известен смисъл фигурата на Мандела и неговия образ на герой, подобно на Ганди, изиграха и негативна роля: лидера на АНК стана проводник на неолиберална политика. Тези реформи, прокарвани още през 70-80-те от предишната власт, предизвикаха народната съпротива, сега те спокойно се прокарват в ежедневието. Появи се т.нар. «черна буржуазия» - слой от чернокожи авантюристи и търговци. Още по-важно е това, че победата на АНК и Мандела фактически спаси дясната, неолиберална диктатура в ЮАР от неминуем крах. Според някои данни, още през 80-те години, лидерите на АНК са водели секретни преговори с диктатурата.

Положението на трудещите се малко се е променило към по-добро: реалната работна заплата на черната, работническа класа е била неизменна между 1910 и 1960, а след икономическия спад през 1973, наблюдаваме само постоянно растящо падение в нищета. Южна Африка не е изпитала върху себе си ужасите на деиндустриализацията и хаоса, чрез които премина Русия след разпада на СССР. Но все така неолибералната политика и в нашата страна показа в какво се състои: положението на работещите сеи влошава, постоянно расте процента на негарантираните «гъвкави» трудови отношения (срочни контракти и др.), безработица достига до 6-7 млн. (над 10%), много гладуват. Предишните радикални работнически съюзи (COSATU и др.), бившите от 80-е в авангарда на борбите с диктатурата на бялото малцинство, сегя вървят по пътя на класовото примирение, съглясяват се практически на всичко, което правят капиталистите и властта в лицето на АНК. Някакви наченки на работническа съпротива сега могат да се видят само в малки профсъюзни организации. Сега един от най-прогресивните и радикални работнически съюзи в ЮАР се явява Всеобщия индустриален съюз на работниците (Giwusa), който се състои от много бивши участници в профсъюза на работещите в химическата промишленост (CWIU). Нашата организация взаимодейства с тези работнически съюзи, част от нашите активисти участват в издаването на вестника на профсъюза.

- Много борци с апартейда сега поддържат или влизат в политическия елит на ЮАР, провеждащ неолиберална антисоциална политика. Защо така се получи, вашето мнение?

- За тези бивши борци с апартейда високоплатените длъжностти в правителствения или частен сектор – това е вид «награда» за годините на борби, присъди, затвор и репресии. Ние считаме, че доктрината на АНК ЮАР /Компартията в ЮАР за «национална демократична революция», която в голяма степен се явява доктрина за развитие на черната средна класа и черната буржуазия в ЮАР, не успя да доведе до нищо, освен прехода към представителна демокрация и капитализъм. Всичко се сведе до това, че бившите радикали застанали на кормилото на държавата избягаха към в неолибералния капитализъм. Това не е предателство на техните принципи за «национална демократична революция», а точто тяхното пълноценно въплащение.

- В постсъветското пространство нацистския терор продължава да остава като един от най-сериозните проблеми. Действат ли открито сега в ЮАР расистски, неофашистски движения, вие борите ли се с тях?

- Режима на апартейд, съществуващ в ЮАР през по-голямата част на 20-ти век, беше непосредствено свързан с местните нацистски и националистически движения и сили. В ЮАР от 1972г. активно действаше, без да среща никаква съпротива от страна на държавата, възможно най-многочисленото неофашистко движение в света – движението Съпротива на Африканерите (AWB). Доктрината на южноафриканския неофашизъм беше «християнски национализъм» - смес от нацистски и расистски постулати на религиозната основа на калвинизма.
В следствие на крушението на апартейда и неофашизма в ЮАР сега се намира в криза. Числеността на организацията пада, но въпреки това те все още представляват сериозна, реална заплаха за работниците и обществените активисти, действащи в предградията и селските местности. За последните няколко години неонацистите извършиха няколко убийства и няколко десетки нападения над на активисти и жители на селата. За мен е важно да се спомене за фактически полуфашистските действия на реакционни дяснорадикални течения в АНК, особенно за Младежката Лига на АНК. В няколко райони на страната различни обществени сили са под заплахата на въоръжените отряди на Лигата, често действащи под прикритието на полицията. Няколко проекта на нашата федерация на много места също бяха унищожени от въоружените биячи от Лигата. По мое мнение, сега най-голямата опасност за радикалните социални движения идва имено от тези отряди. Припомням, че още във времената на борбата с апартейда силите на АНК провеждаха масови убийства на активисти от конкуриращи ги черни политически движения (Azapo, PAC, IFP), така че действията на Младежката Лига са продължение на стара политика по унищожаване на конкуриращи ги политически тенденции.

- Една от водещите роби в борбите против системата на държавен расизъм в ЮАР играха организациите на трудещите се. Може да се каже, че тогава ЮАР беше символ на радикалната работническа съпротива, организираха се масови боеви профсъюзи. Участваха ли анархисти в тази работа?

- През 80-те, за съжаление, нямаше организирано движение на анархисти в ЮАР. Но все пак през 1985г. някои анархисти и синдикалисти участваха в организацията на най-масовия и радикален профсъюз в ЮАР през 80-те години на 20 век – Конгреса на Южно-Африканските профсъюзи (Cosatu). Този профсъюз изигра важна роля в борбата против полуфашистката диктатура на бялото малцинство. В началния период на развитие на тази профрганизация, либертарно-синдикалисткото течение имаше достатъчно сериозен превес и се конкурираше с АНК и компартията на ЮАР (SACP). Но след няколко години синдикалистското течение в Cosatu беше разрушено от конкуриращите се структури – АНК и компартията на ЮАР, действащи заедно в много отношения.

- През 90-те, оказали се на власт, АНК и компартията вече съботираха и отслабваха радикалните профсъюзни организации. В рамките на Cosatu най-бойките пролетарски съюзы: профсъюза на работещите в химическата промшленост (CWIU) и Съюза на транспортните работници, бяха обединени с няколко други реформистки настроени профсъюзи под ръководството на компартията на ЮАР, за да могат да деморализират и отслабят радикалните работнически организации. Сега от старанията на властите и компартията, Cosatu от главна опора на пролетарската съпротива се превърна в традиционен профсъюз, практически винаги стигащ до компромис с капиталистите.

- Разкажете за вашата организация, за името, корените и днешната ситуация. Официално за създаването на «ZACF» вие обявихте една преди година, но фактически съществувате като организация около 10 година, с какво е свързан този дълъг подготвителен период? Какви са най- актуалните за вас направления на борба. Вашите успехи?

- «Zabalaza» - името на нашата организации - означава «борба» на двата най-разпространени езици в нашата страна: зулу и кхоса. Ние се определяме като движение на анархо-комунисти и виждаме необходимост от два вида организации: конкретно анархистки организации и далеч по-широки пролетарски движения, способни да организират народните маси.

- След продължително мълчание, гласът на анархистските движения отново стана чуваем в ЮАР в края на 80-те г. на 20в. Именно в това време действаше «Анархистко революционно движение Южна Африка» (Anarchist revolution movement SA), състоящо се от представители на различни раси и активно борещи се против апартейда, фашистите и военната повинност. След отмяна на забраната за политически организации през 1992г. Се организира «Движение за анархистка съпротива» (Йоханесбург) и Федерация на анархистите Дърбан (DAF). През 1995г. Тези организации се обединиха във Федерация на работническата солидарност (WSF). Секции на новата организация се появиха в трите големи промишлени центрове на ЮАР - в Йоханесбург, Дърбан и Кейптаун, и имаха сериозно влияние сред работниците. От федерацията се появиха и медия-колектива «Бикиша» (BMC) и за типография «Zabalaza», издаващи и досега различна анархистка литература.

През 1999г. новите власти за борба с независимите работнически движения приеха закон, налагащ забрана за политическа работа в профсъюзите, поради това активистите на федерацията, нямаха възможност да продължат работа в профсъюзната сфера, и се съсредоточиха в развитието на типография «Zabalaza» и автономния работнически библиотека–музей.

Следващия важен етап за нас станаха протестите против Международната конференция по устойчиво развитие, през 2002г в Йоханесбург. По време на тези протести към нас се присъединиха пролетарски анархистки колективи от Совето и Умлази (работнически гета на Йоханесбург и Дърбан). През 2003г. след едногодишна дискусия анархистките колективи от Йоханесбург, Дърбан, Совето, Умлази, и медия-колектива «Bikisha» и типография «Zabalaza» образуваха Анархо-комунистическа федерация «Zabalaza». Наскоро в Свазиленд (кралство в границите на ЮАР) се появи секция на федерацията, а също беше установена и връзка с анархистки движения от Зимбабве.
През 2007 г. поради някои вътрешни трудностти федерацията беше преустроена в Анархо-комунистически фронт «Zabalaza» (ZACF) - унитарна организация вместо федерация на колективи. Сега нашата организация активно се занимава с работата над международен многоезичен анархистки интенет-портал за новини и анализи - www.anarkismo.net , развитие на насочения към жителите на ЮАР портал www.zabalaza.net, типография «Zabalaza», провеждаме кампании за защита на затворници (Черен Кръст-ЮАР) и против ксенофобията, участваме в екологичното и жилищното движение. Също така издаваме и списание с име «Zabalaza».

- Вашата организация е една от малкото съвременни анархистски организации стоящи на позициите на «Организационна Платформа Махно-Аршинов». С какво е свързано това?

- Преди всичко искам да кажа, че нашата организация разглежда Платформата като вдъхновение и предизвикателство, а не като нещо от рода на Библия на анархисткото движение. Когато текстта на Организационата Платформа на Всеобщия Съюз на Анархистите е бил написан (1926г.), той представлява просто материал за дискусии, но не и план, както го възприемали противниците на Платформата (Волин, Себастиян Фор и др.)
За съжаление, в последващите няколко години след публикуването на Платформата във времето на дискисии, част от анархисткото движение, критикуваща Платформата, излишно минала към лични нападки, при това съвсем забравящи за главните идеи на Платформата - че анархистите трябва да бъдат добре организирани в масови движения, действоват съгласувано на международно ниво, за да постигнат успех – бяха просто повторение на думите на Михаила Бакунин, изказани няколко десетилетия преди това…

- С образоването на Федерация за Солидарност на работниците през 1995, ние идентифицираме себе си като поддръжници на Платформата. Днес, ние участваме в работата на международното анархо-комунистическо движение, което се вдъхновява от Платформата «Махно-Аршинов» и обединява 17 организации и групи от Северна и Южна Америка, Европа, Африка, Азия и Австралия. Нашите организации действат и това е видно през - www.anarkismo.net - международния Интернет-портал за анархистки новини и анализи.

- По ваше мнение, в какво се състои своеобразието на анархистското движение в Африка?

- Своеобразието на анархизма в Африка е свързано, с това, че ние действаме в достатъчно тежки условия, и у нас няма достатъчно масови движения. В болшинството страни продължават да съществуват полудиктаторски режими. Населението са намира в тежко положение: глад, епидемии, нищета – това са постоянните спътници на работниците в Африка. Конкретно в Южна Африка ние акцентираме върху пропагандата на радикалното расово равенство и организирането на бедните слоеве в нашата страна. Нашия континент се явява трудно място за всяка политическа политической и организационна работа. Периодично социалните движения са подлагани на репресии и разгром. През 90-те бяха унищожени или репресирани: Движението на анархистите за гражданские права (PALIR) в Сенегал, секцията на Индустриалните рабочница на света (IWW) в Сиера-Леоне – обединяваща повече от 3000 човека работещи в диамантените мини - беше разбита в гражданската война, много активисти загинаха, част емигрираха в Гана. С големи репресии се сблъскват и анархистите в Свазиленд, Замбия. Важен за нас стана проведения през 2007 г. в Париж конгрес на анархо-синдикалистките организации от Африка. Националната конфедерация на труда Франция (CNT-France) организира много представителен конгрес с участието на множество синдикалистки организации, основно от бившите колонии на Франция: Алжир (Snapap), Тунис (CGTT), Гвинея (CNTG, CEK, SLEG), Бряг на Слоновата кост (CGT-CI), Джибути (UDT), Конго (LO), Мали (Cocidirail, Sytrail), Бенин (FNEB, UNSTB, AIPR), Буркина-Фасо (UGEB, CGT-B, AEBF) и Мадагаскар (Fisemare). За първи път много африкански анархисти можеха да се срещнат заедно и да говорят по различни теми. С помощта на НКТ-Франция се издава списанието «Африка без окови» , насочено към проблемите на Африка.

- Малко за настоящето. Настоящата икономическа криза на световната капиталистическа система смазва хората. Как се отрази това върху живота в ЮАР? Какве са, по-ваше мнение, причините за настоящите икономически проблеми и кризи?

- Южна Африка е част от световната капиталистическа система и като такава се сблъсква с кризата както всички други. Банковата система изпитва големи трудности, правят се мащабни уволнения и съкращения на заплатите. Много работещи загубиха работата, домовете си и вярата в бъдещето. Поради икономическата криза ние се опасяваме от засилващо влияние на националистическите сили в нашата страна, и най-сериозната заплаха идва от т.нар. «черна буржуазия» и политическите групи свързани с нея. Опасяваме се от засилване на влиянието на политически манипулатори от «черната буржуазия» сред работническата класа и бедните, както това се случва в Германия с немскикте работници по времето на глобалната икономическата криза от 1929-1940г., когато националистически настроената буржуазия доведе на власт нацистския режим на Хитлер.

- През 2010 г. в ЮАР протича Световния шампионат по футбол. Как се отсяте към това? Не води ли ли строителството на големи спротни обекти до съкращения на социални програми и средства?

- Победата на ЮАР в борбата за провеждането на Шампионата през 2010г., така както и във всяка друга страна, беше представяно като огромно достижение на държавата на международно ниво. В течение на последните години се говореше основно за това. Властите използват този «футболен празник», за да се легитимират сред населението каква хубава работа вършат, и променят дебатите сред хората за истинските проблеми на страната – огромната бедност и експлоатацията на хората. За провеждането на Първенството се строят стадиони в големите градове в страната. За тази цел за планирани около 16-20 млрд. ранда. В градовете, където ще се провеждат срещите, ще се реконструира жилищния сектор, за да се привличат туристи, модернизира се системата на обществен транспорт и тн. Но това касае само няколко големи градове.

Създадените нови работни места в строителния отрасъл и железопътния сектор, за които постоянно се говори, разбира се са добри за населението. Но от друга страна, какво ще се случи с тези работни места след края на Шампионата? Тенденцията от последно време - независимо от 5% ежегоден икономически ръст в ЮАР, е че за последните 10 години бяха унищожени повече от милион работни места.
В градовете, където се провеждат мачовете, станаха изселвани на бедни квартали за «облагородяване» на пространства. На редица места се правеха опити да се изселят хората от бедни и скуотнати райони, например, в Кейптаун градския съвет се опита да изгони хората в лизост до летището, за не разваляли пейзажа за туристите.

Друга немаловажен проблем е, че провеждането на всички подобни шампионати се използва от властите и капитала зе разделение на хората по национален признак: по такъв начин национализма и конформизма проникват сред работническата класа по-лесно рабочий класа. Много е долно да твърдиш, че футбола е най-популярния вид спорт сред работниците и бедните в Южна Африка. Длъжни сме да направим така, че Щампионата да стане насочен и към обикновенит хора, не само управляващата класа. Ще се борим против изселванията на хора, против национализма и конформизма като част от Шампионата по футбол.

материал от http://bulgaria.indymedia.org/article/36929