Приключва трето световно първенство по футбол без мощното българско участие. А както се очертава, няма да се класираме и за следващото, и за по-следващото и т. н. Защо да си правим илюзии?

На хоризонта изобщо не се задават талантливи млади играчи от ранга на Стоичков, Сираков, Бербатов, Мартин Петров. Нямаме нито добри детски школи, нито пари. В момента, в който футболът престана да бъде грижа на държавата, незабавно се срина.

“Невидимата ръка на пазара” се оказа нефелна. Клубовете затъват в дългове и скандали, собствениците им я ги разстрелват, я ги арестуват, а вносните звезди къркат до зори в кръчмите, а после залитат по терена като дрогирани кокошки.

Явно на българския футбол не му понася демокрацията. Всичките 7 български участия на мондиалите се случиха по времето на Тодор Живков - 5 докато бе на власт, а останалите две, докато бе в оставка и очевидно се дължаха на набраната при комунизма инерция.

Героите на САЩ"94 израснаха като футболисти под грижовното крило на Тато. Те бяха приучени на такива дисциплина и уважение към спорта, каквито днес са научна фантастика.

Футболистите у нас винаги са си падали малко хаймани, то си е нормално, но при комунизма се полагаха огромни грижи за техния морал.

Ако например някой футболен герой озлочести девойка, съветваха го настойчиво да я направи честна жена. Иначе край на футбола. За награда младото семейство получаваше двустаен апартамент. Днес манекенките излизат нощем на лов за футболисти, а на сутринта се хвалят във “Фейсбук” чии футболни рога са закачили в будоара си.

Лично Милко Балев, вторият след Тато, се зае да превъзпита най-големите ни звезди след побоя на мача “Левски” - ЦСКА през 1985 г. Това бе пълно безобразие и комунистически произвол, но по-късно май им бе от полза.

Щеше ли Стоичков така да заобича футбола, ако не бяха го стреснали с доживотна забрана на младини? Твърди се, че заклетият цесекар Балев искал да накаже само левскарите, но Живков му наредил: “И двата отбора, Милко, и двата!” И Стоичков като най-млад и неизвестен го отнесъл.

Мъдър бе Тато, винаги поддържаше баланса. Той прилагаше към футбола научен подход - използваше го, за да раздели и да нахъса различните социални слоеве, след което да ги подчини и обедини.

През ранния комунизъм той насочваше опозиционерите към “Левски”, за да може да ги мачка и фрустрира, като я преименува отбора на “Динамо”, я му отнема най-свидните чада, за да си отбиват службата в армейския отбор. “Щом си от тия, нямаш бъдеще” - това бе скритото внушение.

През 60-те години Тато разреши на “Левски” да надигне глава, но бързо го ожени за отбора на МВР “Спартак”. Така звездите, които сините опозиционни тълпи боготворяха, започнаха да се подписват под ведомостите на ДС.

В същото време на тайните служби сякаш бе възложена някаква неясна опозиционна роля. Още тогава нещата се омешаха напълно. Кой бе най-смелият и опозиционен вестник на 70-те години? “Антени”, орган на МВР.

Феновете на “Левски” бяха първи в тълпите, които обсаждаха парламента през 1990 и 1997 г. Те дадоха на СДС своя клубен цвят - синьото. Феновете дадоха цвета, а ДС даде лидерите, както се разбра по-късно.

Но това не е важно. Важен бе масовият възторг, онзи екстаз, който оставя незабравими следи в сърцата на тогавашните младежи. Това бе същото ентусиазирано младо и синьо поколение, което се изля на улиците след историческата победа над Германия през 1994 г. и което обсади парламента през 1997 г., водено отново от най-върлата агитка на “Левски”.

Днес това поколение е вече на средна възраст, но онези си остават най-светлите и вълшебни мигове в душата му, то ще копнее за тях до смъртта. И едва ли някога ще осъзнае, че възходът на синята тълпа и нейните масови емоционални сеанси бяха продукт на социалния футболен инженеринг на Тато.

И не е случайно, че последното участие на България в мондиалите буквално съвпадна с кончината на Тодор Живков. Скоро след това синята идея залиня и изсъхна както във футбола, така и в политиката. Сините запалянковци бяха светли мечтатели, а деградираха в тъжни сектанти. Най-голямата жива синя легенда

Наско Сираков е прокуден като Овидий от “Герена”, също както Желю Желев е персона нон грата на “Раковски” 134, както и повечето му съратници.

Червената тълпа на ЦСКА също серазкапа и фрустрира под мъдрото ръководство на г-н Томов, а присъдружната й лява идея не вижда никаква светлина в макарона, в който се навря при управлението на тройната коалиция.

Къде са великите Якимов, Жеков, Стоичков, пред които трепереха световните вратари? Днес удрят по някой шамар на някоя манекенка, която сама си го търси.

Днес само един футболист владее сърцето на сините и на червените тълпи. Той е пълният антипод на двуполюсния модел - и бивш лоялен комунист, и върл антикомунист, и тачърист, и татовист, и регистриран футболист, и, естествено, възпитаник на магнаурската школа в Симеоново.

Така двете футболни и политически тълпи се сляха в една, чието олицетворение е той. Той е всички българи в едно, така че вече няма смисъл да се делим и да се състезаваме.

Затова България вече никога няма да се класира на световно първенство по футбол. Футболът е малък модел на войната, а у нас се е възцарил безметежен пенсионерски мир.

материал от 24 часа.