Есенната вечер ни обви и завъртя,
от магическия здрач се спусна тъмнината.
И сменят се минута след минута,
аз не съм същата ,а ти не същия.

А студения дъжд барабани по асфалта,
по мокрите покриви и прозорци.
Аз сложих на карта своето минало.
И както често се случва със нас- проиграх.

Сега вървя, а есенния дъжд не престава,
и за мен, на него явно не му пука
Страннни фигури в локвите рисува.
О дъжд, дъжд ,къде да намеря отговор на всичко?

Ти знаеш дъжд ,че с теб си приличаме,
аз тихо плача ,и ти мълчаливо сълзи проливаш.
Аз съм за теб само един минувач,
ти за мен си дъжд, просто дъжд..