Човек по природа е ненаситен и алчен. И  колкото да му се дава  , за него  винаги ще бъде малко . И колкото повече той  ще получи, толкова повече ще  расте неговият  апетит. Малко хора могат да бъдат доволни от това, което имат,  в баланс на техните потребности и способности. И  резултатът  на такава лакомия винаги  е плачевен - съдбата на една стара жена с разбито корито или анимацията за Раджа и за антилопата , която добиваше с копитата си злато. В усилията си да получи колкото е възможно повече , човек престъпва незабележимо тънката граница която го разделя от бездната. Да падне е много лесно, но да се изправи това къде е по- сложно и по-трудно, понякога невъзможно. Така че, струва ли си овчицата  да преследва  цели, богатство, идеали, власт, сила, митическо съвършенство и лъжлив  блясък. Мисля  че  постигането на материални преимущества  не трябва да смисъл на живота , и не повече от хазартна игра.

afrodita1 - крайната цел на социализма беше "От всекиму според възможностите, на всекиму според нуждите". И спомняш ли какво се получи. Хората с най-малки възможности имаха най-големи нужди :))). Винаги така се получава.
Ицко