Колко пъти в душата ми се раждаше мълчаливия въпрос: Нима  напразно всичко е било, защо наопаки върви  живота? Налице е нов ден, заменен с новa нощ.Затвaрям очите си, и от деня мислено бягам далеч .И в този объркан  кръг, не мога да намеря себе си, Катo  че ли линии рисувам, буквално проводници от душата .Какъв живот да избера аз мога,  допълнително, ако е възможно?Трябва ли да дам  музика на тези, които нямат нужда от нея?

Тогава защо са  всички тези глупости ,кажете?Ако всички души, вече са  напълно продадени. Не един грам  мисли в главата ми, останаха само  мечти...За хора, мислещи за моя край .За мен любовта и омразата са  поводи. Лице скрито  зад тъмни очила - не можeш  да видиш очите. Чрез белите страници на историята - не можеш  ме видя ...

Чрез скръб живея, и така  ще продължа, Чрез своята скръб ще мина, оставяйки златна нишка,И в изкушение ,емоциите си не позволих ,В тези златни моменти, аз започнах да творя. И когато престанаха сълзите осъзнах- че имам пораснали деца,,През тръните към звездите сякаш литнах напред .Като  чух думите на детето; Мамо ,аз обичам теб!

Но майката не може да е спокойна , справедливостта не е налице, Не променя тя  моята съдба, не зная как да живея в мир.Така че, аз ще  пропусна мъка в душата си, Тя седи във  мен от много ранна възраст
.И всяка вечер я слагам да спи, а сутринта я събуждам  с  ""Добро утро""