2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
Жълтата преса, от времето на Пулицър досега, винаги е нарушавала табута и е разкривала пошлостите в машинарията на властта. Важи ли това и за жълтата боя по страниците на днешните български издания? По темата Антоанета Ненкова от Deutsche Welle разговаря с проф. Милко Петров, преподавател по Чуждестранна журналистика в Софийския университет
Жълтата преса, смятана за един от феномените на съвремието ни, е всъщност с над 100-годишна история. Нейна родина е страната на неограничените възможности - Америка, а неин баща е знаковият американски журналист от унгарски произход Джоузеф Пулицър. Негов е и първият жълт вестник в Америка - New York World. Другият голям бос в бранша е медийният магнат Уилям Хърст. New York Journal е създаденото от него жълто издание.
Жълтото в България и САЩ - прилики и разлики
Още по времето на Пулицър и Хърст жълтите вестници "се ровят" в машинарията на властта. Тази характеристика е валидна и днес, въпреки отрицателната семантика, с която са натоварени жълтите медии заради клюкарстването, оплюването и очернянето. Това е уточнението, което проф. Милко Петров прави още в началото на разговора ни.
Той допълва, че жълтата журналистика винаги е преследвала политически цели. Уилям Хърст, например, прави опит да използва жълтите страници като трамплин към политическа кариера в редиците на американската Демократическа партия. Медийният магнат създава и така наречения scorn list - страница за обругаване, на която политическите му противници, към 2 000 на брой, се споменават винаги с точно определена негативна характеристика.
Жълтата преса е освен това арена на войната срещу табутата и неудобните теми. Още по времето на Пулицър жълтата журналистика играе важна социална роля. Неговите издания се застъпват за правата на имигрантите, на бедните и неоправданите.
А какви са спецификите на българската жълта журналистика? "В България под жълти медии разбираме най-вече таблоидите, но също т. нар. литературна журналистика, в която героите и фактите са измислени", казва преподавателят по история на чуждестранната журналистика. Проф. Милко Петров подчертава, че истинската жълта журналистика, такава, каквато е правена от своите създатели, изисква проучване до край на проблема, по който се пише, и защитаване на социални каузи.
"Интересното е, че българската жълта преса не се смята от читателите за журналистика, която навлиза в проблемите, въпреки че и в жълтите издания в България се появиха елементи, характерни за американската жълта преса от края на 19 век", казва проф. Милко Петров. И в българските жълти вестници могат да се прочетат разтърсващи разкрития за подземния свят, за престъпленията и далаверите на властта.
Корупция, хазарт, боклук - вечните теми
Българският изследовател установява, че темите в американските жълти издания от края на 19 век са поразяващо идентични с информациите, изпълващи страниците на днешните български жълти вестници. Сред общите теми са корупцията, проституцията, хазартът. "Всички днешни проблеми в България американците са ги решавали още в края на 19 век или чрез публикации в качествените литературни издания като Harper"s Weekly и McCluer, или чрез публикации в жълтите вестници, които са с по-масов адресат", казва проф. Милко Петров.
Това може би обяснява високата оценка, която професорът дава на ролята на жълтата преса - не само на американската, но и на българската, колкото и парадоксално да звучи това. По думите му жълтата преса е тази, която пренебрегва всички български табута: "Тя нарушава мълчанието и от време на време ни дава възможност да видим детайли от онова, което движи истинската машина на властта и парите", казва на финала проф. Петров.