2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. арабска култура
3. Блога на брат ми
4. Център за близкоизточни изследвания
5. irshad
6. Индимедия България
7. Работнически глас
8. Без Лого
9. Palestinian World
10. Блогът на Мавракис
11. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ
12. Информационна Агенция "Фокус"
13. ekipnews.
14. afera bg
15. Mediapool.bg - новини, анализи, коментари
16. Свободна мисъл
17. Актуално .ком
18. Литературен свят
19. Днес .Бг
20. Мястото на Юрий Александров
21. Блогът на нервната акула
Жълтите издания са популистки, натрапчиви, безпощадни, но те са и неразделна част от демокрацията, смята Матиас Хайне. Според него страни без жълта преса бързо се потопят в оловно мълчание - като Беларус или Северна Корея.
Често булевардните медии са първата стъпка към четенето на по-сериозни вестници. Там, където такива издания липсват, както във Франция или Испания, общият тираж на печатните медии е по-нисък. И то не само, защото изисканата преса привлича по-малко читатели от булевардната. Просто без жълтите издания много хора нямат шанс да се подготвят за четенето на по-качествени вестници. И още: все пак е по-добре цял живот да четеш един булеварден вестник, отколкото да не четеш никакъв.
По булеварда на демокрацията
Критиките на интелигенцията срещу булевардните медии описват свят, в който по-елементарно мислещата част от гражданите ще е лишена от достъп до много информации. Но демокрациите имат нужда от жълтата преса и поради това, че тя е егалитарна, макар и по един гаменски начин.
В Германия възходът на таблоида "Билд" и на новите политически движения през 60-те години на миналия век са двете страни на един и същ медал. Дотогава една сравнително малобройна каста държеше здраво монопола върху тълкуването на обществения живот и политиката. И дори в определени случаи решаваше да държи масовия човек далеч от определени информации и "неудобни" обяснения.
Диктаторите не обичат жълтото
Не случайно изобретатели на булевардната преса са класически демокрации като Англия и САЩ, а не примерно Русия или Китай. Интересът към кирливите ризи на привилегированите никак не се връзва с параноята на диктаторските режими. След края на комунизма в Източния блок като гъби след дъжд изникнаха хиляди булевардни вестници. Често писанията им са отблъскващи, а животът им - съвсем кратък. Но без такива вестници не може да има свобода на мненията.
АГ, ДВ, ДЦ, Б. Емануилов, Редактор: М. Илчева